Едит Пиаф е неповторима и уникална – няма друга подобна на нея, каза френският поет, драматург и режисьор Жан Кокто по случай 110-годишнината от нейното раждане.
Според изпълнителката Мирей Матийо, тя е несравнима певица, ключова фигура за френската култура, която е невъзможно да бъде заменена.
Легендарната Пиаф е родена на 19 декември 1915 г. в Париж и се казва Едит Джована Гасион. Баща й, Луи-Алфонс Гасион, е уличен акробат, а майка й, Анита Маяр, е певица с псевдонима Лин Марса. Докато баща й е на фронта по време на Първата световна война, майка й не се грижи за нея и я изпраща при баба си в Берне, Нормандия.
Двамата постепенно изкарват прехраната си, обикаляйки страната, докато Едит започва да пее на улицата, когато е само на 10 години, за да помогне на семейството. Публиката бързо се впечатлява от нейния мощен и емоционален глас.
Тя е известна с прозвището Пиаф, което означава „врабче“, подходящо за момиче с ръст едва 147 сантиметра. Когато френският актьор и певец Морис Шевалие чува нейно изпълнение, той е възхитен от таланта й: „Това дете притежава невероятна енергия“.
С времето тя привлича все повече фенове и около нея се образува кръг от творци, които пишат песни и организират нейни участия. Тя записва първите си песни преди Втората световна война, а през 1947 г. представя „La vie en Rose“, която сама е написала и която я изстрелва към световната слава.
В края на 40-те години френският шансон завладява САЩ и тя често изнася концерти в Ню Йорк.
На сцената Пиаф предпочита простота и носи черна рокля, без бижута, тъй като смята, че „Нищо не трябва да отклонява вниманието на публиката“, вярвайки в това през цялата си кариера.
Шарл Азнавур споделя, че Пиаф е търсела само един точен жест за всяка песен, което напълно задоволява публиката. Тя помага на много млади артисти да стартират своите кариери.
Някои от най-популярните й песни са „L’hymne à l’amour“, „La vie en Rose“, „Mon Dieu“, „Milord“ и „Les amants“. Най-известният й хит „Je ne regrette rien“ от 1956 г. е написан от композитора Шарл Дюмон и поета Мишел Вокер. Пиаф смята, че именно това произведение най-добре я описва. Много от песните й отразяват трудните моменти в живота, изпълнени с трагедии и борба с зависимости.
Едит става майка на едва 17 години, но дъщеря й умира от менингит на две години. Най-голямата й любов, френският боксьор Марсел Сердан, загива в самолетна катастрофа през октомври 1949 г. след две години връзка. Те се срещат в Ню Йорк, където той е женен. За него Пиаф композира песента „Hymne à l’amour“ и се смята, че никога не е успяла да го забрави, въпреки множеството си връзки, включително с Ив Монтан и Жорж Мустаки.
Пиаф се бори с алкохолизъм и наркомания през почти целия си живот, оцелявайки след три почти фатални автомобилни произшествия.
Тя почина на 10 октомври 1963 г. на едва 47 години. След смъртта й архиепископът на Париж отказва да проведе погребение, позовавайки се на нерелигиозния й живот, но хиляди фенове я последват до последната й почивка в гробището “Пер Лашез”, където почиват много известни френски творци.
Филмът „La Vie en Rose“ от 2007 г. за живота на Пиаф донесе „Оскар“ на френската актриса Марион Котияр в ролята на певицата, оставила траен отпечатък в света на френската музика.
