Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) провежда последната си сесия по въпросите на паричната политика за 2025 г., а инвеститорите очакват запазване на актуалните лихвени проценти.
В рамките на последните 12 месеца, до юни, ЕЦБ е намалила лихвите с общо 2 процентни пункта, след което ги е задържала на същото ниво.
Поддържането на основния лихвен процент от 2% за четвърти път е обусловено от наличните икономически данни.
Инфлацията в еврозоната остава близо до целевото ниво на банката, с годишен ръст от 2,1% през ноември, който е същият като през октомври и малко под 2,2% от предходната година, съобщава Евростат.
Икономиката на еврозоната регистрира ръст от 0,3% през третото тримесечие – по-бързо от очакванията, което потвърджа коментарите на президента на ЕЦБ, Кристин Лагард, че паричната политика в еврозоната е на „правилния курс“.
Тя също така посочи, че неочакваната устойчивост на икономиката спрямо несигурността и търговските напрежения може да накара банката да повиши прогнозите за икономическия растеж.
Въпреки това, несигурността остава на по-високо ниво, отколкото обикновено, поради нестабилната глобална търговска политика, както подчерта Лагард в изказване пред Европейския парламент по-рано този месец, добавяйки, че рисковете свързани с инфлацията са „двупосочни“.
Докато промените в паричната политика изглеждат да са приключили за тази година, инвеститорите ще следят изказването на Лагард на пресконференцията след заседанието за указания относно бъдещата посока на банката за 2026 г.
Пазарите оценяват вероятността за повишаване на лихвите до края на 2026 г. на около 30%, след коментар на члена на изпълнителния съвет на ЕЦБ, Изабел Шнабел, която отбеляза, че следващата промяна в ставките може да е нагоре, но вероятността това да се случи в близко бъдеще е малка, според Ройтерс. Решенията ще зависят в значителна степен от динамиката на валутния пазар, където еврото е поскъпнало с 13% тази година, от ефекта на планираните фискални мерки в Германия върху растежа, от рисковете по цените на енергията и от последиците от промените в международната търговия.
„Въздействието на фискалните стимулации в Германия и увеличените разходи за отбрана в ЕС почти напълно ще бъдат компенсирани от натиска на повишените вносни митнически тарифи в САЩ“, коментира Шан Райтата, старши икономист на „Вангард“ (Vanguard).
Всички 96 икономисти, анкетирани от Ройтерс, прогнозират, че депозитната лихва ще остане непроменена днес, а около 80% от експертите очакват стабилни лихви до средата на 2026 г. Почти 75% запазват тези прогнози и за следващата година.
Нови прогнози за икономическото развитие на валутния съюз ще бъдат наблюдавани с особен интерес. Въпреки че Шнабел заяви, че рисковете за растежа и инфлацията са с възходяща тенденция в сравнение с септември, много експерти остават предпазливи, според анализа на ING.
По отношение на инфлацията, прогнозата за следващата година може да бъде леко увеличена (в сравнение с очакванията за годишен ръст от 1,7% от септември), докато за 2027 г. прогнозата може да бъде преразгледана надолу. За двете предстоящи години очакваният инфлационен темп остава под целевото ниво. Новите тримесечни прогнози на ЕЦБ ще съдържат и първоначалната оценка за инфлацията през 2028 г.
„Инвеститорите ще следят за допълнителни индикации, че вземащите решения изглеждат по-оптимистични относно бъдещето“, отбелязва анализаторът на „Кепитъл икономикс“ (Capital Economics) Андрю Кънингъм, цитиран от Франс прес.
