Оставката на кабинета „Желязков“ и масовите протести в столицата, страната и градове в Европа, доведе до сериозни поражения за левицата. Две партийни структури на БСП поискаха оставката на председателя на партията Атанас Зафиров.
Исканията се появиха в навечерието на заседание на Националния съвет (пленума), на което се очаква да бъде поставен въпросът за отстраняването на настоящия лидер на Столетницата.
Решението на кюстендилската организация бе взето на заседание на Общинския съвет на партията, на което участието на БСП в последните управленски формати е определено като „груба политическа грешка“, а връзката между местните структури и централното ръководство – като сведена до катастрофално ниво.
„Загубена идеология и скъсана връзка с хората“
Критиките от Кюстендил не са само организационни, а дълбоко политически. Според местните социалисти партията е загубила идейния си компас и се е редуцирала до счетоводен разговор за проценти и социални корекции, без ясна лява визия.
„Ние не сме тук само, за да говорим за пари, а имаме идеология, за която забравихме. Не сме влезли в тази партия само за проценти пенсии, проценти минимални заплати“, заяви председателят на структурата Милчо Христов.
Тази позиция отразява широко разпространено недоволство в редиците на БСП, че партията все по-трудно формулира ясно ляво послание и губи способността си да представлява социално уязвимите групи, за които традиционно претендира да говори.
Как Атанас Зафиров стана председател
Атанас Зафиров пое ръководството на БСП в условията на вътрешнопартийна криза и дълбоко разделение, след като дългогодишният лидер Корнелия Нинова беше отстранена.
Изборът му не дойде чрез пряк вот на всички членове, а чрез решение на партийни органи, което още от самото начало породи спорове за легитимността и представителността на новото ръководство.
Зафиров беше възприеман като компромисна фигура, призвана да успокои вътрешните конфликти и да стабилизира партията след серията изборни загуби и разпада на доверието към предишното ръководство.
Вместо консолидация обаче, част от структурите твърдят, че централизацията се е задълбочила, а диалогът с местните организации е практически прекъснат.
Отстраняването на Корнелия Нинова – повратна точка
Отстраняването на Корнелия Нинова беляза края на най-противоречивия лидерски период в историята на БСП. След години на конфронтационен стил, вътрешни чистки, разпускане на структури и остри сблъсъци с опоненти вътре в партията, Нинова загуби подкрепата на значителна част от ръководните органи.
Процесът по нейното отстраняване беше мотивиран с изборни провали, срив на електоралната подкрепа и обвинения за авторитарно управление.
Но вместо да затвори тази страница, смяната на лидера отвори нови въпроси – за начина, по който се вземат решения в БСП, за ролята на редовите членове и за липсата на ясен план за политическо възстановяване.
Бунтът на местните структури – симптом, не изключение
Фактът, че Кюстендил е втората структура след Перник, която публично се противопоставя на централното ръководство, показва, че недоволството не е локален инцидент, и има потенциал да се разшири до системен проблем.
Местните организации усещат, че са сведени до изпълнители на решения, взети „на тъмно“, без реално участие в стратегическите избори на партията.
Искането за извънреден конгрес е именно опит за връщане на легитимността към най-висшия партиен орган, който единствен може да даде ясен мандат – както за лидерство, така и за политическа линия.
Предстоящото заседание на Националния съвет се очертава като критичен момент за БСП. Очакванията са именно там да бъде поставен въпросът за отстраняването на Атанас Зафиров и за по-нататъшната съдба на ръководството.
Дали пленумът ще успее да канализира напрежението в ясен политически процес, или ще задълбочи разлома, към момента не е ясно. Едно обаче е очевидно: БСП се намира в дълбока криза на идентичността, а търпението на местните структури е на изчерпване.
Въпросът вече не е само кой ще бъде начело на партията, а дали БСП ще успее да се върне към смисъла, заради който е създадена, или ще продължи да губи подкрепа и влияние – както вътре в собствените си редици, така и сред избирателите.
