Ако приемем разбирането на големия френски историк и мислител Пиер Нора (1931 – 2025), че местата на памет се раждат и живеят от усещането, че няма спонтанна памет, че трябва да се създават архиви, поддържат годишнини, организират чествания, произнасят надгробни слова, защото тези действия не са естествени, те се изграждат от взаимовръзката моменти-история, изтръгнати от движението на историята и отново върнати в него, то Проектът „Между изкуството и паметта за Бистра Винарова и Симеон Радев“ е именно едно такова място. На това място свидетелства (документи, исторически и литературни произведения, мемоари, снимки) от една друга епоха се активират, прочитат, визуализират, анализират, за да могат, емоционално преработени, да се впишат отново (и се вписват) в националната памет – там, където се конструират нашата национална идентичност и културна общност.
Материалните и нематериални обекти се превръщат в символни за нашето мемориално наследство. Така, подбраните архивни документи и изобразителен материал – снимки и картини, свързани със Симеон Радев и Бистра Винарова и техните литературни, исторически и публицистични произведения и картини, публикувани и дигитално достъпни за широк кръг читатели, поддържат паметта за тях и тяхното значимо дело изтръгвайки го от естествения процес на забравата, когато настоящето затрупва миналото.
Местата на паметта за Симеон Радев и Бистра Винарова са и видимите и невидимите архиви и фондохранилища, описи и електронни платформи, където под грижата на историци, архивисти, библиотекари и музейни специалисти се съхраняват, показват и предоставят всички материални обекти, за да се превърнат от материална в духовна памет. В Централния държавен архив се съхраняват близо 23 линейни метра документи, снимки и картини от наследството на двамата творци, публично достъпно до всеки, на място или в онлайн пространството, български или не български читател.
През 2022 г. Столичната библиотека откри ново музейно пространство. Към колекцията от лични библиотеки, формирала литературния музей „Бележити българи“, се прибави и личната библиотека на Симеон Радев – обособено пространство с книги, артефакти и вещи от дома на Симеон Радев и Бистра Винарова. Най-старите и значими издания от неговата библиотека имат и свое дигитално място на платформата „Сердика“ на Столична библиотека и са достъпни за всички читатели.
Така идеята на сина на семейството Траян Радев да се създаде „Дом-архив Симеон Радев“ – въпреки че не намира отклик сред управляващите до промените от 1989 г. и все още не се е осъществил замисълът техният апартамент да се превърне в дом на паметта за българската история и култура – все пак е реализирана именно чрез тези материални и виртуални места за архивите и творбите на двамата значими българи.
Живата памет за Симеон Радев се поддържа и от такива важни институции като училищата. Две от тях – гимназията с преподаване на западни езици, създадена на 8 ноември 1991 г. и приела името на Симеон Радев на 19 януари 1992 г. в Перник, и 145 Основно училище в София, община „Младост“, намиращо се много символично на ул. „Ресен“, носят неговото име. Честванията на патронните празници на училищата в Перник и София на 19 януари – рождения ден на Симеон Радев, се превръщат ежегодно в място за памет за големия български интелектуалец, където ученици, учители, родители и обществеността обогатяват с присъствието си и емоционалното си отношение образа и значимостта на наследството на Симеон Радев, Бистра Винарова и Траян Радев, който взима участие в първите години на тържествата на патронния празник в Перник.
145. ОУ „Симеон Радев“, София
Дарението на Траян Радев отключи небивал интерес към картините на Бистра Винарова. През 2013 г. голяма изложба с нейни произведения, експонирани в Националната художествена галерия, представи за първи път пред българската публика нейното творчество – на единствената българска художничка, част от авангарда на 20-те години на XX век. Към изложбата е създаден и каталог. Това е първата самостоятелна изложба на произведения на Бистра Винарова в България.
След тази година са правени изложби с нейни творби, главно в чужбина – Виена, Прага. През 2025 г. погледът към творчеството на Бистра Винарова се обогати с изложбата „Отвъд портрета“ и експонирането на картини, графики и рисунки на портрети, създадени както в 20-те години, така и през 40-те – 60-те години на XX век.
Ако паметта трябва непрекъснато да се поддържа, преминаващите хиляди граждани по улица „Симеон Радев“ в столичния квартал Павлово понякога гледат не само в краката си и счупените тротоарни плочки, а вдигат глава и към табелката на улицата с името на Симеон Радев. И ако подсъзнателно името остава, то какво съзнателно знаят, помнят или искат да знаят е въпрос на образование и възпитание на ценности.
Името на морския нос на остров Ръгед, Южни Шетлъндски острови, Антартика, известни със своята суровата природа, наречен Симеон Радев, го изважда от пределите на националната памет и го включва в картата на света.
Надгробните паметници на Симеон Радев и Бистра Винарова на Централните софийски гробища
Не са много местата, където може да се постави цвете за Симеон Радев, да се свали шапка пред неговото дело и да се помълчи в негова памет. Това може да се направи в Централните софийски гробища, където са надгробните паметници на Симеон Радев и Бистра Винарова – скромни надгробни плочи, лишени от натруфена монументална суета. В центъра на София, в пространството около Националния дворец на културата е отделено място за забележителния български летописец, там е паметникът на Симеон Радев, открит през 2019 г., където на 19 януари мнозина поставят цветя.
По-символни от цветята и венците на паметниците са книгите. Изданията на Симеон-Радевите творби са не само наследство и памет, но и създаващи място за памет. Четенето не допуска забравата, нито позволява настоящето да затрупа миналото.
