Испания получава голям брой молби за гражданство от потомци на емигранти, избягали от гражданската война в страната през 30-те години на миналия век и от диктатурата на Франсиско Франко, в рамките на схема, насочена към преодоляване на историческите несправедливости.
Така нареченият „закон за внуците“ позволява на децата и внуците на испанци, които са загубили или са се отказали от гражданството си, след като са напуснали страната по „политически, идеологически или свързани с убежденията причини“, да получат обратно гражданство.
Мярката обхваща и тези, които са избягали от преследване, основано на сексуална ориентация или полова идентичност. Инициативата е част от закон от 2022 г., въведен от социалистическия министър-председател Педро Санчес, чиято цел е да поправи грешките от гражданската война от 1936-1939 г. и последвалата я брутална диктатура до смъртта на генерал Франко през 1975 г.
По данни на Генералния съвет за испанско гражданство в чужбина, който е правителствен консултативен орган, Испания е получила 2,3 милиона молби за гражданство по тази схема. Крайният срок изтече на 22 октомври.
Само в Аржентина са постъпили около един милион молби на фона на икономическите сътресения в страната. Голям брой молби са подадени и от Бразилия, Куба, Мексико и Венецуела. Консултативният орган смята, че обработката на молбите може да отнеме до четири години и че броят на испанското население в чужбина може да се увеличи драстично.
Ако процентът на одобрените молби се запази от миналото – а отказите обикновено са само един или два процента – броят на испанските граждани, живеещи в чужбина, „може да се удвои“, заяви ръководителят на органа Виолета Алонсо пред вестник La Nueva Espana.
Нарастването на броя на молбите може да увеличи и местното население на Испания, което е около 49 милиона души, ако много нови граждани решат да се преместят в страната.
По оценки на историците половин милион души са избягали от Испания по време на гражданската война, започнала с военен бунт, воден от Франко срещу избраното ляво правителство на Втората република – Народния фронт. Повечето от тях заминават за Франция, Мексико и други латиноамерикански страни, за да избегнат репресиите.
Но значителен брой от тях отиват в Съветския съюз, който е един от основните поддръжници на републиканската страна по време на конфликта. След войната правителството на Франко преследва противниците и техните семейства, като разчита на екзекуции и репресии, за да запази контрола, което предизвиква допълнителна емиграция.
Въпреки че законът има за цел да „уреди дълга“ към франкисткото минало на Испания, в някои случаи той се прилага и за потомците на хора, напуснали страната по политически причини в бурния период преди гражданската война.
Един от тях е Хуан Пабло Ферейра, 66-годишен антрополог в северната аржентинска провинция Жужуй. Неговият дядо е напуснал Галисия в Северозападна Испания, за да избегне включването си в колониалните войни на страната в Мароко в началото на XX век. „Смятам се за галисиец от диаспората“, казва той пред АФП.
„Искам да остана свързана с него, особено с Галисия, но го правя и за дъщерите си, за да имат още един инструмент, с който да се справят в живота.“
Освен емоционалните връзки, испанският паспорт предлага и осезаеми ползи: право на живот и работа в Испания и в други страни от Европейския съюз, както и по-лесно пътуване.
Според Henley Passport Index испанският паспорт позволява безвизов достъп до 187 държави. В последните месеци преди затварянето на прозореца за кандидатстване в испанските консулства в цяла Латинска Америка се образуваха дълги опашки.
Сега Испания е изправена пред предизвикателството да обработи повече от два милиона досиета за гражданство. По време на среща този месец Алонсо и министърът на външните работи Хосе Мануел Албарес обсъдиха възможността за откриване на нови консулства и увеличаване на броя на служителите, които да обработват молбите.
Материалът на AFP е публикуван на сайта на Българската национална телевизия. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
