На фона на потока от информации за преговорите за постигането на мир в Украйна, трима италианци, заемащи висши постове в европейски структури – Федерика Могерини, Стефано Санино и Чезаре Дзегрети – неочаквано поднесоха разнообразие в новинарския поток. Те бяха задържани вчера в рамките на разследване на Европейската прокуратура, свързано с предполагаеми измами и фаворизиране. Новината първоначално съобщиха белгийски медии, тъй като тримата заемат понастоящем постове в Белгия. После темата стана водеща за световните агенции, сред които Франс прес, Ройтерс и Асошиейтед прес, за италианските медии, сред които АНСА, „РАИ Нюз“, „Скай Ти Джи 24“, „Ти Джи Ком 24“, „Кориере дела сера“, „Стампа“, „Република“, както и за редица други европейски медии, сред които френските „Франс 24, „Уест Франс“, „Монд“ и „Фигаро“, британските „Гардиън“, „Файненшъл таймс“ и „Дейли телеграф“, както и за медиите, отразяващи обичайно европейска тематика, като „Политико“ и „Евронюз“. Новината беше отразена и от американски медии, сред които „Вашингтон пост“.
Кои са тримата италианци, превърнали се в една от водещите новини на 2 декември
Федерика Могерини е родена през 1973 г. в Рим. Тя не произхожда от обикновено семейство. Майка й е Лаура Вивалди, която в Италия е по-популярна с името Ида Фоса, известна актриса от 60-те години. Бащата на Могерини е режисьорът и сценограф Фулвио Могерини. Федерика Могерини завършва класическата гимназия „Лукрецио Каро“ в Рим и после римския университет „Сапиенца“, откъдето се дипломира по специалността политически науки. Дипломната й дисертация е посветена на връзката между религията и политиката в исляма. По време на следването си Могерини използва и възможностите, предлагани от европейската програма за студентски обмен „Еразъм“ и учи и в Института за политически науки в Екс ан Прованс във Франция.
В политиката Могерини се впуска през 1988 г., когато се присъединява към Федерацията на италианската комунистическа младеж. После става част от Италианската комунистическа партия. След разпускането на тази политическа сила, Могерини се присъединява към Демократическата партия на левицата. В редиците й Могерини отговаря за външната политика, по-специално за въпросите, свързани с Ирак и Афганистан, а също и с близкоизточния мирен процес. След това когато в лявото пространство се създава новата левоцентристката Демократическа партия Могерини постъпва в редиците й.
През 2007 г. Могерини е избрана от тогавашния кмет на Рим, левоцентриста Валтер Велтрони, за негов асистент по въпросите, свързани с институционалните реформи. На изборите през следващата година Могерини е избрана за депутат в Камарата на депутатите на италианския парламент. През този период тя продължава да се издига в редиците на Демократическата партия при нейните последователни ръководители Дарио Франческини, Енрико Лета и Матео Ренци. През 2014 г. става председател на италианската парламентарна делегация към Парламентарната асамблея на НАТО. Следва назначаването на Могерини и за съпредседател на италианската парламентарна делегация към Съвета на Европа и за председател на парламентарната комисия по регионалните въпроси. Могерини влиза и в състава на Националния секретариат на Демократическата партия. През този период тя става силен критик на действията на крайнодесни политици в Италия.
Но истински големият пробив в кариерата на Могерини настъпва през 2014 г., когато Матео Ренци съставя ново правителство. Тогава Могерини става външен министър на Италия. Тя е третата жена, заемаща този пост след Сузана Аниели и Ема Бонино. На този пост Могерини обаче не се задържа дълго. Още същата година тя е предложена от Ренци за член на състава на Европейската комисия на Жан-Клод Юнкер. По-специално Ренци я предлага за върховен представител за външната политика. Назначението на Могерини не минава без проблеми. Балтийските страни – Литва, Латвия и Естония я възприемат като левичарка, която е прекалено мека към Русия, на която те гледат като на заплаха за сигурността си. Според Балтийските страни Могерини би простила прегрешенията на Москва в момент, в който Русия анексира украинския полуостров Крим.
На новия си пост Могерини наследява друга жена – британката Катрин Аштън. В качеството си на върховен представител за външната политика италианката бързо се превръща в неизменна фигура в Европа и на международната сцена. Тя представлява ЕС и в преговорите с Иран по иранската ядрена програма, довели до сключване на иранската ядрена сделка през 2015 г.
След края на мандата на ЕК на Юнкер Могерини не се завръща в италианската политика, а е назначена през 2020 г. за ректор на Колежа на Европа. Той е базиран в белгийския град Брюж и е смятан за висша академия за подготовката на млади европейки дипломати. Назначението на Могерини начело му поражда полемика по две причини. На първо място се смята, че тя няма академичен опит, за да оглавява учебно заведение. На второ място възникват съмнения относно конфликт на интереси. Колежът на Европа е основно финансиран от ЕК, а ЕК е бивш работодател на Могерини. Колежът на Европа е смятан за трамплин за постъпване на работа в евроинституциите. Студентите в това училище плащат такси, възлизащи на 30 000 евро на година, припомня „Евронюз“.
В биографичната справка на Могерини, публикувана на сайта на Колежа на Европа, се припомня, че италианката е от 2022 г. директор на Дипломатическата академия на ЕС – образователна програма, която от август 2022 г. е предлагана именно от Колежа на Европа, след като му е била възложена за изпълнение от ЕК.
В справката се припомня, че Могерини е била и съпредседател на Работната група на високо равнище към ООН, занимаваща се с въпросите на вътрешно разселените хора. Могерини е член на борда на директорите на Италианския институт за външни отношения, член на Консултативния борд по въпросите на разоръжаването, член на Борда на Международната кризисна група, както и член на Американската академия за изкуства и науки. Тя е била и член на Групата на високо равнище за размисъл към Съвета на Европа.
Вторият задържан италианец – Стефано Санино, има богата дипломатическа кариера. Той е роден през декември 1959 г. в Портичи. Завършва политически науки в Университета в Неапол и през 1986 г. започва работа в италианската дипломация. Постепенно се издига. Първо е заместник-ръководител на дипломатическата мисия на Италия в Белград в периода 1994-1996 г. После е ръководител на канцеларията на държавния секретар за външни отношения в първото правителство на левоцентриста Романо Проди в периода 1996-1998 г. След това в продължени на три години е началник на канцеларията на министрите на търговията, левоцентристите Пиеро Фасино и Енрико Лета. Връща се в дипломацията през 2001 г. като ръководител на мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Белград. На този пост обаче изкарва една година и през 2002 г. започва кариера в ЕК като съветник по външните отношения и търговията в кабинета на тогавашния председател на ЕК Романо Проди, който преди време в качеството си на италиански премиер е бил пак работодател на Санино. Когато Проди се връща в Италия за втори премиерски мандат, Санино го последва като негов дипломатически съветник от 2006 до 2008 г. Следва завръщане на Санино в Брюксел, където той става последователно в ЕК директор за връзките с Латинска Америка и заместник генерален директор за външните отношения, отговарящ за Азия и Латинска Америка. След това става заместник-генерален директор в Генералната дирекция на ЕК за разширяването. Напуска поста през 2013 г., след като е назначен от тогавашния италиански премиер Енрико Лета за постоянен представител на Италия в ЕС. След три години тогавашният италиански премиер Матео Ренци, който сваля Енрико Лета от власт чрез вътрешнопартиен преврат в редиците на италианските демократи, заменя Санино с приближения си Карло Календа, който дотогава е министър на промишлеността. Назначаването на Календа за постоянен представител на Италия в ЕС поражда полемика, защото той е първият недипломат на тази позиция. Санино пък е изпратен за посланик на Италия в Испания. През февруари 2020 г. новият върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел назначава Санино за помощник генерален секретар за икономическите и глобалните въпроси в Европейската служба за външна дейност (която е образно казано европейското външно министерство). През януари на настоящата година Санино е заменен на поста от испанката Белен Мартинес Карбонел. През февруари е назначен начело на Генералната дирекция в ЕК за Близкия изток, Северна Африка и Залива.
Третият задържан италианец – Чезаре Дзегрети, има и белгийско гражданство. Той не е толкова известен колкото Могерини и Санино. От януари 2022 г. той е един от директорите на Службата за образование, обучение и проекти към Колежа на Европа, се посочва в кратка справка за него на сайта на Колежа. Към Колежа той се присъединява през 2016 г. след 10-годишен опит в областта на изготвянето на проекти, на управлението на международни проекти и на развитието на бизнеса. Работил е за две европейски компании, специализирани в предоставянето на услуги за европейски и международни институции в областта на безопасността и сигурността. Работил е в кампании на неправителствени организации за защита на човешките права. Има магистратура по международни отношения и бакалавърска степен по политически науки от Свободния международен университет за социални изследвания „Гуидо Карли“ в Рим.
За какво са задържани тримата италианци
Те са задържани в рамките на разследване за предполагаема измама и фаворизиране. В рамките на това разследване бяха извършени вчера и редица обиски, в това число в централата на Колежа на Европа и на Европейската служба за външна дейност.
Предполага се, че тримата италианци са задържани именно във връзка с програмата за обучение на млади дипломати, известна като Дипломатическа академия на ЕС. Програмата е с продължителност 9 месеца, като целта й е да подготви бъдещи европейски дипломати. Тя е организирана от Европейската служба за външна дейност, бившето работно място на Могерини. Програмата е възложена от това ведомство на Колежа на Европа. Възлагането е станало чрез процедура за възлагане на обществена поръчка, като по принцип идеята на тази процедура е била програмата да бъде възложена на най-достойния кандидат. Има съмнение обаче, че Колежът на Европа под ръководството на Могерини е бил информиран предварително от Европейската служба за външна дейност относно критериите за подбор при възлагането на програмата за млади дипломати. Това е позволило на Колежа да се подготви по-добре за процедурата по спечелване на програмата. Разследването ще покаже и дали има основания да се смята, че е било решено на кого ще бъде възложена програмата за обучение на млади дипломати още преди обявяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, посочват „Република“, Франс прес, „Политико“, „Евронюз“ и АНСА. Според редица европейски медии договорът за възлагане на обществена поръчка, заради който са били задържани тримата италианци, е в размер на над 650 000 евро.
Разразилият се скандал породи реакции от Москва и Будапеща. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова подчерта, че ЕС предпочита да игнорира собствените си проблеми, свързани с корупцията, докато поучава другите как да се борят с корупция. Захарова заяви и, че милиони евро изтичат от години по неясни канали от ЕС към Киев. Говорителят на унгарския премиер Виктор Орбан – Золтан Ковач, пък определи задържането на тримата италианци като епизод от „полицейски сериал“, посочва АНСА.
В Рим италианският министър на външните работи Антонио Таяни дипломатично припомни, че всеки е невинен до доказване на противното. Италиански медии подчертават, че тримата италианци са задържани вчера за разпит и през нощта са били пуснати, защото следователите са преценили, че няма опасност те да се укрият. Днес Европейската прокуратура им повдигна и обвинения.
Случилото се очертава да налее масло в огъня на вътрешния италиански конфликт между десницата и левицата, предвид това, че двама от задържаните са видни фигури на италианската левица, а на власт сега в Италия са десноцентристите, които са си поставили за цел да дадат по-голяма видимост на Италия на европейската и международната сцена, но които определено не са имали предвид видимост, свързана с арест на италиански представители заради предполагаеми измами.
Източник БТА
