България разполага с всички нужни условия за стартиране на производството на модели на изкуствен интелект (ИИ), насочени към специфични бизнес приложения за повишаване на ефективността. Това заяви в интервю за БТА Ева Майдел, евродепутат от Европейската народна партия и съдокладчик за Законодателния акт за изкуствения интелект.
Разговорът беше част от инициатива, подкрепена от Европейския парламент, свързана с внедряването на европейските нормативи в България.
Темата на интервюто беше Законодателният акт на ЕС за ИИ (Регламент (ЕС) 2024/1689), който разширява правилата за изкуствения интелект и бе одобрен от Европейския парламент преди година. Неговата основна цел е да осигури безопасност и защита на основните права, като същевременно насърчава иновациите. След финална проверка и одобрение от Европейския съвет, законът влиза в сила на 1 август тази година.
Според Майдел, българските компании, стартъпи и научни институти имат уникалната възможност да използват закона като трамплин за растеж и иновации.
“Важно е да се уточни, че за по-малко рисковите категории ИИ изискванията са по-облекчени,” заяви тя. “Това предполага, че всяка компания, която иска да оптимизира процесите си чрез ИИ, може да го направи без да е обект на строги регулации,” добави евродепутатът.
Тя подчертава и концепцията на т.нар. фабрики за ИИ, които се създават в ЕС.
“Една от тези фабрики е в София. Почти всеки бизнес може, благодарение на фабриката за ИИ и института INSAIT, да разработи модел, който е съобразен с неговите нужди и насочен към конкретни бизнес процеси,” отбеляза Майдел.
Въпреки че законодателният акт вече е в сила, компаниите в ЕС имат време да се адаптират, тъй като той ще стане напълно приложим 24 месеца след одобрението – тоест, през август 2026 г., когато влизат в сила последните изисквания за високорисковите ИИ системи. В тази категория влизат системи за диагностика на заболявания, автопилоти на автомобили и биометрична идентификация, поради свързаните с тях рискове. Те ще трябва да отговарят на строги стандарти преди достъп до пазара на ЕС, включително сертификации и осигуряване на прозрачност и човешки надзор.
Според Ева Майдел най-сериозното предизвикателство пред прилагането на Законодателния акт за ИИ е как компаниите, които искат да развиват технологии в тези рискови области, ще се подготвят да спазват изискванията.
Компаниите ежедневно заявяват желание за отлагане на прилагането на части от законодателството, отбеляза евродепутатът.
Преди няколко месеца редица значими европейски компании, включително германската софтуерна фирма САП (SAP) и френският доставчик на решения за ИИ „Мистрал АИ“ (Mistral AI), призоваха ЕС да прекрати прилагането на закона, тъй като смятат, че той заплашва амбициите на Европа в сектора на ИИ.
Майдел изрази загриженост относно начина, по който Европейската комисия представя закона на бизнеса.
“ЕК не успя да предостави достатъчни и навременни насоки относно изпълнението на законовите разпоредби, което води до нарастваща недоволство. Все по-често се обсъжда, че този закон всъщност има за цел да попречи на развитието на ИИ в Европа, а целта беше съвсем различна. Всички искаха да се създаде среда на доверие, която да е в полза на ИИ в Европа,” добави Майдел.
“Само 2 или 3 държави имат прието законодателство по този въпрос, а в още 5 са внесени законопроекти,” поясни тя и добави, че България е предложила създаването на такива институции.
Това може да доведе до отлагане на част от прилагането на Закона за ИИ, отбеляза тя.
Освен икономическите ползи и предизвикателства, Майдел акцентира и на влиянието на ИИ върху критичното мислене и образованието на хората.
Според нейните наблюдения, използването на приложения като “Чат Джи Пи Ти” (ChatGPT) не представлява значителен риск в момента. Многократно по-сериозни са рисковете от неконтролираното ползване на социалните мрежи от деца и генеративните ИИ технологии, подчерта тя.
“Не можем да попречим на децата да ги използват, но възрастните трябва да разберат какво предлагат тези нови технологии, за да могат да пояснят какво е допустимо и какво не,” добави Майдел.
Това е изключително важно за учителите, “които безспорно ще трябва да адаптират своите методи на преподаване, вероятно и начините на оценка.”
През 90-те години, когато електронните калкулатори станаха популярни, също имаше опасения, че ще се появят поколение, невъзможно да смята до 100, но образователните системи успяха да се адаптират, коментира евродепутатът.
Сега предизвикателството е значително по-голямо, тъй като засяга почти всички области, а не само математиката. Следователно, съвременният учител вероятно ще трябва да интегрира ИИ в обучението, позволявайки на учениците да го използват, без да допуска ИИ да замества мисленето, а да действа като помощник.
