Строителният сектор представлява един от основните компоненти на българската икономика, а предприемачите в него са съществени за генерирането на приходи за държавата и създаването на работни места, включително за често неравноправни групи. Тази информация беше огласена от Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП) по време на пресконференция на тема “Възможностите на строителството за икономиката на страната“ в столичния пресклуб на БТА. Сред лекторите бяха Георги Шопов, председател на НАСП и собственик на “Тобо Груп“, Емилия Цоконова-Чолакова, управляващ партньор в “Мач Мор“; Асен Чавдаров, управител на “Контракт Сити“; Димитър Савов, изпълнителен директор на “БиЕлДи”, и д-р Щелян Калчев, управляващ партньор на “Имвестия“.
Целта на пресконференцията е да информира обществото за позитивите на жилищното строителство.
“Недостатъците са ясни, но положителните аспекти остават пренебрегвани,” наблюдава Георги Шопов. Той подчерта, че строителството не е просто производство, а основата на всяка нация.
Очаква се приносът на строителния сектор към брутния вътрешен продукт (БВП) за 2024 година да бъде 4,2 процента, което представлява около 12 млрд. лева за бюджета, според данните на Шопов. Освен това, делът на предприемачите в жилищното строителство за БВП през следващата година е предвидено да достигне 11 процента.
“Това демонстрира, че производството на стоки расте в сравнение с услугите,” обясни Шопов.
Той изрази надежда ръстът да продължи и през 2025 година, както по абсолютен дял спрямо БВП, така и в общи доходи, които биха достигнали 15 млрд. лева за икономиката.
Емилия Цоконова-Чолакова акцентира на приноса на строителните предприемачи за заетостта и социалните ползи от сектора, в който работят хора от уязвими групи. Тя подчерта, че строителните компании са сред основните работодатели в страната, с очаквания за над 8 процента от работната сила в строителството до 2025 година. Според нея, заплатите в сферата ще нараснат с 17,8 процента за първото полугодие на 2025 г., в контекста на увеличение от 12 процента на средната заплата в страната. Тя уточни, че този ръст е резултат от оценката на квалификацията на работниците, а не просто следствие от инфлацията. Спадът в безработицата в сектора се прогнозира на 34,3 процента до първото полугодие на 2025 г. в сравнение с 2024 г.
Aсен Чавдаров подчерта значението на строителния сектор за бюджета на страната.
“Строителството е един от малкото съществени мултипликатори в икономиката. Всеки инвестирани лев създава между 1,8 и 2 лева добавена стойност, а всяко работно място генерира 1,5 до 2 нови работни места, поради връзките на строителството с множество други индустрии,” сподели Чавдаров.
Данъчният принос на строителния сектор е около 7,5 млрд. лева, уточни той, добавяйки, че в тази цифра са включени всички видове данъци – преки и косвени, ДДС и местни данъци. Допълнителни 2,3 млрд. лева се използват за заплати, докато 1 млрд. лева са социални осигуровки.
По негови думи, строителните компании играят критична роля за данъчните приходи на държавата, а не просто като получатели на публични средства.
Димитър Савов обърна внимание на значението на строителния сектор в изграждането на инфраструктура и подобряването на градската среда.
Според информация от НАСП, строителството в жилищния сектор за 2024 година ще достигне 2 милиона квадратни метра, в резултат на увеличената миграция към големите градове, което налага разширяване на инфраструктурата и урбанизацията. По данни, за инфраструктурни проекти в София са предвидени инвестиции от 115 млн. лева.
“Нашите изчисления показват, че инвестицията в инфраструктура за единен жилищен проект е между 30 и 50 евро на квадратен метър,” уточни Савов.
На пресконференцията бяха представени и резултати от социологическо проучване, проведено от агенция “Тренд“ за НАСП, в което участвали 357 лица от населените места София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Основните проблеми в градската инфраструктура са паркирането, трафикът и качеството на въздуха, а строителството е на четвърто място по важност.
“Съвременният строителен процес значително се различава от този отпреди десетилетия – материалите, методите и техниките са обновени, а комуникацията е оптимизирана,” отбеляза Щелян Калчев, добавяйки, че напредъкът в сферата може да скъси времето за строителство с между 30 и 50 процента.
