След седмица на засилен натиск върху Украйна да приеме спорното предложение на САЩ за прекратяване на руската агресия, Вашингтон и Киев обявиха, че преговорите в Женева са довели до „обновена и прецизирана мирна рамка“, която ще бъде основа за следващи дискусии.
Първоначалният 28-точков план на администрацията на Тръмп разтревожи както Украйна, така и европейските ѝ партньори, особено заради краткия срок, наложен от Белия дом. Неделните разговори в Швейцария смекчиха част от тези опасения, но и двете страни признаха, че предстои още много работа.
„Много неща се променят“, заяви украинският президент Володимир Зеленски в изявление късно в неделя. „Важно е да поддържаме диалог с американските представители, а има и сигнали, че екипът на президента Тръмп ни чува.“
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио също изрази умерен оптимизъм: „Не мога да обявя победа, предстои работа. Но днес сме значително по-напред, отколкото бяхме сутринта – и несъмнено спрямо преди седмица.“
Междувременно европейските лидери проведоха консултации в кулоарите на срещата на върха на ЕС в Ангола. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща подчерта „напредъка“ по ключови точки, но напомни, че въпросите, засягащи санкциите, разширяването и замразените активи, изискват пълно участие на ЕС.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отново подчерта, че „само Украйна като суверенна държава може да взема решения за своите въоръжени сили“, след опасения, че планът на Белия дом би могъл да ограничи украинската армия.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който ден по-рано се оплака от „нула благодарност“ от страна на Украйна, този път реагира положително: „Може би се случва нещо добро“, написа той в социалните мрежи.
В съвместно изявление Вашингтон и Киев посочиха, че „дискусиите показаха значим напредък към изравняване на позициите и очертаване на ясни следващи стъпки“, като Украйна „потвърди своята благодарност“ към САЩ и лично към Тръмп. И двете страни подчертаха, че бъдещо споразумение трябва „напълно да защитава украинския суверенитет“ и да осигури „устойчив и справедлив мир“.
Напрегнати разговори
Зад публичния оптимизъм се крият трудни преговори. Според източник, запознат с хода на дискусиите, „американската страна не желаеше да се отклони от текста на плана, одобрен от руснаците“. Украинската делегация обаче последователно посочвала неприемливи елементи, което в крайна сметка довело до определени изменения.
Макар екипът на Тръмп да твърдеше, че планът е изготвен с участие на Украйна и Русия, Киев видя документа едва след оформянето му. Освен това Тръмп постави ултиматум – до четвъртък Украйна да се съгласи, в противен случай САЩ ще прекратят помощта и разузнавателното сътрудничество.
Европейският съюз също беше изключен от началната фаза на разработване на плана, който предвиждаше Европа да предостави 100 млрд. долара от замразените руски активи за възстановяването на Украйна, а най-пострадалите територии да останат под фактически руски контрол. Планът включваше и клаузата САЩ да получат 50% от печалбите от възстановителните проекти.
Детайли как точно е променен документът след неделните разговори не бяха разкрити. „Някои от първоначалните 28 точки се обсъждат, други се променят. Това е жив документ“, каза Рубио. „Всеки ден се развива според новия принос.“
Не е ясно коя версия на плана циркулира между делегациите. Според версия, публикувана от Ройтерс, острият отказ Украйна да се присъедини към НАТО е смекчен до формулировка, че членството „зависи от консенсуса на членовете на НАТО, който в момента не съществува“.
Също така предложението САЩ да използват и управляват замразени руски активи, включително европейски, и да задържат половината от печалбата, е било премахнато — точка, която преди това силно възмущаваше европейските партньори.
Германският външен министър Йохан Вадефул заяви, че всички въпроси, засягащи Европа и НАТО, са отпаднали от плана, и нарече това „голям успех“ за европейците. „Целта не е просто бързо прекратяване на огъня, а споразумение, което и двете страни могат да приемат,“ подчерта той.
