Срещата между американският президент Доналд Тръмп и новоизбрания кмет Зохран Мамдани в петък в Белия дом премина в неочаквано приятелска атмосфера, коментират световните агенции.
Още по време на предизборната кампания в Ню Йорк Тръмп определи кандидата на демократите като „стопроцентов побъркан комунист“, а Мамдани се обяви за „най-лошия кошмар на Тръмп“, чието управление обяви за авторитарно.
На срещата си в петък обаче двамата многократно говориха за споделените си цели за своя роден град и не засегнаха острите си разногласия.
Пред медиите американският президент заяви, че е бил изненадан от тяхната „страхотна“ среща, и каза за Мамдани, който се определя като демократичен социалист: „Мисля, че той всъщност ще изненада някои консервативни хора“.
Двамата заявиха, че са обсъдили достъпността на жилищата и цените на хранителните стоки и битовите услуги.
Мамдани успешно използва недоволството от инфлацията, за да бъде избран, точно както направи и Тръмп на президентските избори през 2024 г.
Ние ще му помагаме, за да позволим мечтите на всеки да се сбъднат, като имаме силен и много безопасен Ню Йорк“, заяви Тръмп в Овалния кабинет с Мамдани до себе си.
Това, което аз наистина оценявам у президента, е, че срещата, която проведохме, беше фокусирана не на точките на несъгласие, които са много, а беше фокусирана на споделената цел, която имаме в службата на нюйоркчани“, каза от своя страна Мамдани.
На няколко пъти Тръмп дори защити Мамдани, когато му бяха поставени трудни въпроси от репортери. Когато журналист попита бъдещия кмет дали стои зад думите си, че Тръмп е фашист, президентът се намеси и каза: „Това е окей. Можеш да кажеш да, окей? Така е по-лесно. По-лесно, отколкото да се обяснява. Аз нямам нищо против.“
Тръмп, който по-рано заплаши, че ще съкрати федералното финансиране за Ню Йорк, ако с Мамдани не намерят общ език, каза след срещата: „Не искаме това да се случва. Аз не смятам, че това ще се случи“.
Тази сцена, на която станаха свидетели медиите, беше повече от протоколен жест – тя се превърна в символична демонстрация на две напълно различни политически култури, два стила на лидерство и два свята, които едва се докосват.
От едната страна стоеше Тръмп – импулсивен, доминиращ, театрален. Неговият подход към публичните появи винаги е бил построен върху зрелището: да покаже сила, да наложи дневния ред, да постави другия в позиция на реакция. Начинът, по който той се държа на срещата, ясно показа това. Той влезе като човек, който вярва, че тази среща е продължение на собствената му сцена, а не разговор между равнопоставени.
Дори в моментите, в които демонстрира привидна учтивост, отдолу прозираше характерното за него послание: „Аз съм центърът на стаята“.
От другата страна беше Мамдани – спокоен, последователен, идеологически ясен. Той не се опита да играе по правилата на Тръмп, нито да влезе в неговата реторика.
Поведението му беше в рязък контраст с хиперболичния стил на аериканския президент: премислено, сдържано, ориентирано към принципи, а не към медийното шоу. Мамдани показа, че за него тази среща е институционален диалог, а не цирк – и отказа да се поддаде на провокация или на очакването да бъде част от поредния спектакъл.
Разликата между двамата беше толкова видима, че дори без звук беше ясно кой какъв е: Тръмп – човек, който навлиза, за да погълне вниманието, и Мамдани – човек, който стои на позицията си, без да губи мярка, дори когато срещу него стои най-силният политически магнетизъм на американския популизъм.
Срещата показа още нещо важно: докато Тръмп работи чрез доминация и символи, Мамдани работи чрез идеи и институции. Единият превръща всяка сцена в арена, другият – в площадка за разговор. Този сблъсък на стилове освети бъдещия политически контекст в Ню Йорк и САЩ изобщо: новата прогресивна вълна срещу стария популистки импулс; новата лява политика, стъпила на социални каузи, срещу политика, стъпила върху персонален авторитет.
И ако Тръмп демонстрира, че все още владее умението да бъде фокусът на всяка ситуация, Мамдани демонстрира нещо не по-малко важно — че нова генерация политици може да стои уверено в диалог с него, без да се подчинява на правилата на спектакъла.
В този смисъл срещата беше не толкова за темите, които двамата обсъдиха, а за контраста, който направиха. За двата модела на политическо поведение, които ще оформят следващите години: шумния, силов и емоционално зареден стил на Тръмп, и тихата, аналитична, принципна политика, която Мамдани олицетворява.
И този контраст казва много за Америка днес – страна, която стои между две епохи и два напълно различни начина да се прави политика.
