Колко ограничени бяха навремето делата на престъпника? Работеше той единствено за себе си и евентуално за близки на сърцето му хора – баща, майка, съпруга, деца, в по-разширен аспект любовница – и дотук. А днес ще може да работи и за държавата! По данни на Интерпол, Европол и редица национални разузнавания (в това число и на нашата ДАНС), бандитлъкът става официален клон от руската задгранична политика. По-конкретно – Федералната служба за безопасност (ФСБ) и Главното разузнавателно управление (ГРУ) взеха да сключват „трудови договори” със затворници, известни бандюги и солдати от частни армии.
Така се отваря ново и доходно поприще за Солнцевската, Люберецката и останалите групировки, доволни са също легионерите на „Вагнер”. Но най-вече ще се радват пандизчиите от 1043-те руски затвори и специално главорезите от тези с най-строгия режим – Торбеевския и Вологодския, Белия лебед и Черния беркут. Интересното тук е, че новите войници не биват обучавани по отживели системи – просто да убият или да отвлекат някого, задачите им са сложни, разнородни или най-точно „хибридни”. Включват палежи, взривове, аварии, покушения, улични битки, атаки с дронове – в сравнение с тях класическите саботажи представляват детска занимавка.
В отчетния си доклад за 2024 г. ДАНС нарича въпросните руски действия с наукообразното, но вярно название „еволюиращ хибриден инструментариум”. При който всичко върви по модерна схема – в нея отсъстват старите вербовки – рандевута в явочни квартирки и гощавки в ресторанти, действа се най-вече дистантно-дигитално, чрез Телеграм и Тик Ток. И делата се вършат не от „любители” скинари, локали и агитки, а от наети „на договор” професионални бойци, пенсионирани легионери и борчета от спортните школи. А сега, с подвключването на пандизчиите, приижда приток на свежа разбойническа кръв.
В това отношение нашата държава може да помогне на Русия, да командирова за Покровск и Белгород представителни тюрмаджиийски групи. Така ще се получи ефектът „три в едно”. Първият – затворниците ще си намерят платено поприще, при това на свобода. Вторият – държавата ни ще си спести сериозен разход за издръжката им. Третият – като си приключат договорите, те ще могат да останат в Московията. Това ще бъде ценен подарък от наша страна и основа за възобновяването на вечната и нерушима българо-съветска дружба. Какво да кажем на тази идея? Ами – „Подождите, ребята – приедем и начньом!”
