Комунистическата идеология и нейната пропаганда десетилетия наред пророкуваха гибелта на „загниващия капитализъм“. В наши дни същото се случва с прогнозите за уж неминуемото да се случи всеки момент разпадане на ЕС, най-могъщия икономически съюз в света.
Вместо да се разпадне обаче, както си мечтаят в Кремъл и в прокремълските филиали от коминтерновски тип в самите европейски страни, общността на държавите от евросъюза непрекъснато разочарова лешоядите, накацали край брега на река Москва в очакване трупът на европейското единство да мине покрай тях (по Лао Дзъ). Но пак й мина котка път, доказвайки, че не е важно какъв цвят е тя, а е важно да лови мишки (по Конфуций).
Дни след като Брюксел затвори страницата на гръцката сага, преодолявайки агонията на дълговата й зависимост, от централата на съюза дойдоха нови лоши новини за техните прибързани приносители. Защото на среща на върха, приключила снощи, лидерите на организацията постигнаха уж невъзможния за постигане напредък по другата „вечна“ криза от последните три години, каквато е разнобоят спрямо прииждането на мигранти на континента.
За целите на сближаването на позициите си европейците извадиха най-силното си оръжие: парите. ЕС развързва кесията за милиардни траншове за създаване на центрове за мигранти, за Турция и дори за Африка като форма на превенция срещу нови големи мигрантски вълни от рода на онази през лютото на 2015 г., която се насочи към Европа.
Покрусата сред оплаквачите на европейското единство над въображаемия му гроб обаче смълчава балалайките им по още по-неприятната за тях тема, каквато са санкциите срещу режима на Путин. Въпреки мърморенето с руски акцент на редици популисти в Европа, в Брюксел единодушно беше одобрено тяхното продължаване с още 6 месеца. Остава в сила отказът от европейски визи за 150 души от близкото обкръжение на Путин, както и забраната за инвестиране и кредитиране на цели сектори от руската икономика, свързана с милитаризацията на страната и с онова, което я храни – добивът на петрол.
Докато смъртта на ЕС се отлага отново, за лешоядите има една утешителна награда, стига да могат да дочакат търпеливо: Меркел ще прекрати успешното си управление на Германия. Рано или късно. По-скоро късно за нетърпеливите весталки, които от три години се хранят с фалшивите си очаквания всеки момент тя да се махне от кормилото в Берлин. Този момент все не идваше и пак се задава в мечтите на превъзбудените от тази сладка перспектива наблюдатели и гадатели.
Само един им е проблемът: как ще оправдават увековечаването на автократичната власт на самодържци, като Путин и приятеля му Ердоган, които биваха сравнявани по своето управленско дълголетие с Меркел. „Тя може да управлява мандат след мандат, а Путин и Ердоган не могат, така ли?“, репчат се те независимо от факта, че нейният успех често е на ръба на провала в рамките на реалната демокрация в Германия, която няма нищо общо с контролираната имитация на демокрация в Русия и в Турция.
Нароилите се борци срещу либерализма от всякакви цветове в диапазона от кърваво червеното до намирисващото на нацистки метастази кафяво, открито са седнали заедно на трапезата и баят на боб колко дни остават на омразната им Меркел. И тя няма да ги разочарова (вечно). Смъртна е, като всеки нормален политик в нормална демократична държава.
Да му мислят крепителите на „безсмъртните“ вождове – да се замислят как така един толкова „вреден“ лидер гарантира лидерството на страната си не просто по количествени икономически показатели, но и по жизнен стандарт спрямо живота в побратимените евразийски автокрации от двете страни на Черно море.
