Източна Азия отново се оказа арена на напрежение, което този път не е резултат от непосредствени военни заплахи или демонстрация на сила, а от сигнали от Токио и Пекин, които подчертават колко чувствителен и нестабилен е въпросът за Тайван. Япония се оказва в позиция да се опитва да защити своите интереси, да запази регионалния баланс и да покаже, че ще отговори на всяка заплаха.
Всичко започна с коментар на японския премиер Санае Такаичи, който шокира дипломатическия свят в региона. Преди седмици тя изрази пред парламента убеждението, че всяка потенциална китайска атака срещу Тайван, която може да застраши хода на Япония, би довела до реакция от японска страна. Това изказване, макар и хипотетично, премина границата, която предишните японски правителства съзнателно избягваха, за да не дразнят Пекин.
Китай реагира бързо и остро на тези думи. Пекин изпрати предупреждение до своите граждани да се въздържат от пътувания до Япония — действие, което рядко остава само на туристическо ниво, а приема формата на дипломатическо послание. Японската страна категорично отхвърли това предупреждение, определяйки го като несъвместимо с двустранните ангажименти за „стратегически взаимовыгодни отношения“.
В такъв момент Токио трябва да обясни собствените си думи на съседа, който ги възприема като заплаха. Затова е изпратен Масаки Канай, генералният директор на Бюрото за Азия и Океания на японското външно министерство.
Неговата задача е много деликатна: да увери Китай, че коментарът на Такаичи не представлява промяна в японската политика за сигурност и да поиска от Пекин да не предприема действия, които биха могли да влошат отношенията между двете нации.
На практика Япония няма много възможности за маневриране. Само на 110 километра от най-западните й територии се намира Тайван — остров, който е стратегически важен за регионалната сигурност и глобалната икономика. През близките морски маршрути преминават доставки на петрол и газ, които са от есенциално значение за третата по големина икономика в света, иначе тя би се сблъскала с енергийна криза.
Допълнително, Япония е домакин на най-значителната концентрация американски военни сили извън САЩ. Това не е само част от геополитическата реалност, а представя стратегическа мрежа, която поставя Япония в полезрението на всяка западна реакция при криза около Тайван. Всяка промяна в статуквото около острова неминуемо ще повлияе на Токио — икономически, политически и военно.
От своя страна Китай обвинява Япония в намеса в „вътрешните му работи“. В диалога се включва и Тайван – президентът Уилям Лай отправи обвинения към Пекин, че води „многостранна атака“ срещу Япония — в сферата на дипломацията, информацията и политиката.
Той призова международната общност за бдителност и заяви, че Китай трябва да действа „като голяма сила“, която стои зад стабилността, а не я подкопава.
В Токио активно се стремят да поддържат отворени всички възможни комуникационни канали. Японските дипломати подчертават, че целта им е деескалация, а не сблъсък. В същото време страната ясно дава сигнал, че няма да остане безучастна, ако бъде застрашена нейната сигурност.
Допълнително напрежение може да възникне в близките дни, когато се очаква Такаичи и китайският премиер Ли Цян да се срещнат по време на форума на Г-20 в Южна Африка. Това ще бъде първата им среща след изказаните обвинения — и шанс за дипломация, който потенциално би могъл да предотврати по-дълбока криза.
Япония и Китай имат сложни дипломатически отношения, където всяка необмислена стъпка може да наклони везните. Тайван остава основен фактор в тези отношения и източник на значително напрежение.
