Миналата седмица правителството одобри проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 г., а тази седмица той ще бъде дискутиран и в парламента. Предвиждането е растежът да бъде до 2,7%, средната годишна инфлация да е 3,5%, бюджетният дефицит ще е в размер на 3% от БВП. Основните критики към бюджета за следващата година са свързани с увеличените разходи и увеличаване на тежестта върху бизнеса. Основните приоритети в бюджета включват увеличаване на средствата за отбрана и сигурност, повишаване на заплатите в държавния сектор, включително за академичния и здравния персонал, и ръст на минималната месечна работна заплата до 620 евро от 1 януари 2026 г. Предвидени са и данъчни промени, като увеличение на данъка при източника върху дивиденти и ликвидационни дялове до 10%, както и промени в акцизите на тютюневите изделия.
Проектът вече е внесен в Народното събрание за обсъждане и предизвика смесени реакции и критики от синдикати и опозиционни партии относно фискалната устойчивост и разходната политика.
Правителството не харесва бюджета си, но надеждата е за „по-хубав“ през 2027 г.
На заседание на правителството миналата седмица, когато проектът на бюджета беше обсъден от министрите, премиерът Росен Желязков каза, че план-сметката не му харесва. Въпреки това обяснението е, че това е единственият възможен бюджет.
Бюджетът е точката на равновесие между всички коалиционни партньори. Дали е добър – не. Поне не е най-добрият възможен. Това каза вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев в интервю за bTV.
България трябваше много по-смело да следва курса на свиване на дефицита, смята той. „Най-много в този бюджет не харесвам, че прилича на бюджета за 2022, 23 и 2024 г.“, посочи Дончев, насочвайки акцента към бюджетите на бившия финансов министър Асен Василев.
Според него, ако бюджетът беше по-реформистки, е било възможно да падне правителството.
При такива големи различия с някои от партньорите е напълно възможно“, отбеляза вицепремиерът. „Това е възможният бюджет. Алтернативата беше да имаме някакъв бюджет пролетта, което не е нормално“, допълни той.
Според него големият недостатък на бюджета е, че следва матрицата на тези през последните четири години.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси и депутат от ГЕРБ Делян Добрев заяви пред bTV, че проектобюджетът за следващата година е „ляв“, но въпреки това управляващото мнозинство ще го подкрепи. По думите му „хубавото на този бюджет е, че следващият ще е хубав“.
Знаете – една работа, докато не се обърка съвсем, не може да се оправи. Според мен стигнахме етапа, в който работата е толкова объркана, че следващият бюджет ще е хубав“, коментира той.
Според него в парламента няма практика бюджет да се „прекроява“ из основи и затова възможностите за поправки между първо и второ четене са ограничени.
Добрев посочи като „най-голяма грешка“ законовото обвързване на минималната работна заплата със средната, защото това автоматично задвижва ръст на всички плащания в системата.
Председателят на Националния съвет на БСП и коалиция „БСП–Обединена левица“ и вицепремиер Атанас Зафиров определи проектобюджета за 2026 година като „най-социалния за последните две десетилетия“ и заяви, че именно усилията на левицата са осигурили ръст на доходите, увеличение на минималната работна заплата, повишаване на майчинството за втората година и силен пакет за децата и семействата.
„Това бяха тихите битки на левицата. Не сме вдигали шум – работихме“, допълни той, цитиран от БТА.
Критики от опозицията и работодателите
Според опозицията в парламента бюджетът е прокорупционен.
„Предложеният от управляващите бюджет за догодина не е социален, а прокорупционен. Този бюджет взема от работещите, от бизнеса и ги налива в касичките на Пеевски”, заяви в неделя ефира на на БНР съпредседателят на “Да, България” Божидар Божанов.
Аргументът му е, че бюджетът залага невиждано преразпределение на БВП от над 45%, а при високите нива на корупция у нас това го прави и прокорупционен.
Като пример за „касичка на Пеевски“ Божанов даде Българската банка за развитие, където се изляха милиарди държавни пари, уж за да се финансира общинската програма за инфраструктура.
Тя обаче, по думите на депутата, е изцяло под контрола на лидера на ДПС-Ново начало и доказателство за това е опашката от снимащи се под герба в кабинета му кметове, които са притиснати от една страна от започнати ремонти, които трябва да се довършат, а от друга от антикорупционната комисия на Антон Славчев.
“Вероятно Пеевски посочва и фирмите, които да изпълняват обществените поръчки в общините”, каза Божанов. И даде поредното доказателство за пълната зависимост на Бойко Борисов от Пеевски, след като той най-накрая се подписа от кумова срама под искането на ПП-ДБ за оставката на Славчев, но парламентарната му група не го направи, защото Пеевски не позволява.
Работодателските организации в България остро критикуват проектобюджета за 2026 г. и дори отказаха да участват в извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на което трябваше да се обсъди финансовата рамка. Те смятат, че предложеният бюджет отстъпва от заявената позиция за запазване на данъчно-осигурителния модел и вместо това налага нови тежести върху бизнеса.
Основните критики са свързани с увеличаване на осигурителната тежест. Най-голямото възражение е свързано с предвиденото увеличение на пенсионно-осигурителната вноска с 2 процентни пункта, което според тях ще доведе до над 10% ръст на разходите за труд на работодателите.
Бизнесът критикува правителството за отсъствието на реални административни и публични реформи, които да доведат до намаляване на разходите в публичния сектор. Според тях не може непрекъснато да се искат нови средства, когато приходната част е изчерпана.
Работодателите изразяват несъгласие с увеличението на данъка при източника върху дивидентите и ликвидационните дялове до 10%. Те изразяват притеснения относно фискалната устойчивост и поддържането на висок бюджетен дефицит, като смятат, че подходът към съставянето на бюджета е „рутинен и инерционен“ вместо стратегически и стимулиращ икономическия растеж.
На този етап управляващото мнозинство в парламента няма намерение да прави отстъпки от първоначално заявените параметри в бюджета. Предстои обсъждането му парламента, където между първо и второ четене могат да бъдат внасяни предложения за промени.
