Парламентът на България прие на първо четене промени в Закона за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, с които значително разшири функциите на особен търговски управител на рафинерията „Лукойл“ в страната.
Гласували „за“ бяха 130 депутати, „против“ — 71, а двама се въздържаха. Вносители на законопроекта са депутати от ДПС-Ново начало, ГЕРБ-СДС, „Има такъв народ“ и БСП-Обединена левица.
С промените особен управител, назначаван от Министерския съвет, получава правомощия да управлява бизнесa на „Лукойл“ в България, включително да продава активи, да ги ипотекира и залага, без ограничение и без съдебен или административен контрол над действията му.
От датата на назначаването му, собствениците губят правомощия върху компанията, като сделките с активите трябва да се извършват след пазарна оценка и одобрение на купувача от правителството.
Прокарването на закона стана бързо, на фона на опасения, че рафинерията в Бургас може да спре работа, както и след оттеглената оферта на „Гунвор“ за купуване на „Лукойл“ в България.
Опозицията критикува законопроекта като национализация по немски модел, която не е съобразена с разделението на властите и може да доведе до сериозни последствия както от Русия, така и от Европейския съюз. Някои депутати предупредиха, че това създава предпоставки за диктатура и поставя България в международен риск.
ГЕРБ и управляващите аргументираха действията с необходимостта да се осигури стабилност в доставките на горива и функциите на рафинерията, като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов подчерта, че страната прилага „немския модел“ на особен управител и скоро ще бъде назначен човек, който „ще се справи перфектно“ с тази задача.
По време на дебатите бяха изказани мнения за липса на контрол и прозрачност при управлението на такъв ключов актив, както и за необходимостта България да запази доброто си международно име, което според критиците се компрометира с тези законови промени.
Със законопроекта особеният управител става изключителен властник върху активите на „Лукойл“ без възможност решенията му да бъдат обжалвани, а продажбите на активите от негово име могат да се извършват без съгласието на собственика на компанията, което нарушава традиционната степен на собственическите права и е предмет на тежки политически спорове в страната и сред международни наблюдатели.
Лидерът на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски заяви пред журналисти, че „трябва да се действа много бързо“ по темата „Лукойл“. Той увери, че няма опасност от недостиг на горива в страната. „Спряхме износа, хората ще имат гориво“, подчерта Пеевски, добавяйки, че истерията около казуса се наблюдава единствено „в партията на пуделите“.
От своя страна, лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов остро разкритикува начина, по който управляващото мнозинство разглежда въпроса. Той заяви, че е била създадена „тайна комисия“ за „Лукойл“, която заседавала за броени минути. Според него ситуацията е „безпрецедентна“ и в законопроекта се крие опасност от „кражбата на един огромен актив“. Костадинов предупреди, че евентуални действия на държавата спрямо активите на компанията могат да доведат до ответни мерки от страна на Русия, включително конфискация на български активи.
„Хората, които панически се опитват да предотвратят кризата с горивата, нямат никаква представа какво предстои“, коментира още той.
Критики към законопроекта отправи и лидерът на „Морал, единство и чест“ (МЕЧ) Радостин Василев. Според него внесеният текст, подписан от Станислав Анастасов, Павела Митова и Делян Добрев, превръща държавата в „рейдър“, тъй като предвижда национализация чрез назначаване на особен търговски управител в „Лукойл – България“. Василев определи това като „насилствено отнемане на собственост“ и заяви, че формацията му ще се противопостави на подобен модел.
„Ние сега ще се възпротивим, но имайте предвид, че те са си взели решение да откраднат ‘Лукойл’“, каза депутатът, допълвайки, че особен управител ще бъде „който си избере Делян Пеевски“.
Той подчерта, че това не е „немският модел“ и че извънредната енергийна комисия е била свикана без предварително уведомяване на всички парламентарни групи.
Решението на „Гънвор“ да се оттегли дойде, след като Министерството на финансите на САЩ определи дружеството като „марионетка на Русия“, което допълнително засили напрежението и несигурността около бъдещето на „Лукойл – България“.
