Изкуството не се измерва в години, а в своята стойност и влияние. Произведенията на Иван Газдов представляват важна културна стойност за съвременна София и България. Тази оценка направи главният редактор на списание ЛИК на БТА, доц. Георги Лозанов, по време на откритията на изложба на графични творби и авторски плакати от проф. Иван Газдов, организирана за неговия 80-годишен юбилей. Събитието се проведе в галерията „Академия“ на Националната художествена академия (НХА).
„Иван Газдов е създал уникален графичен стил. Той умее да изразява себе си чрез рисунката, отразявайки сложността и многопластовостта на своята идентичност. Неговото творчество съчетава ирония, която не е просто карикатура, а сложен начин на познание, който разширява нашето възприятие и освобождава от стереотипите, с които сме свикнали“, добави доц. Георги Лозанов.
„От името на академичната общност на НХА и от свое име, искам да честитя на проф. Иван Газдов за неговия юбилей и откритата изложба в галерия „Академия“. Тази експозиция е естествена част от нашата галерия, свързваща всички нас, които сме преминали през НХА. Вашата забележителна годишнина не е просто цифра, а символ на десетилетия творческа и интелектуална свобода, също така и на връзката между преподаватели и студенти, доказателство за което е участието на проф. Николай Младенов в изложбата“, коментира ректорът на НХА проф. Георги Янков, който беше представен от зам.-ректора проф. д-р Здравка Василева.
Тя добави, че поздравления за изложбата са изпратили министърът на външните работи Георг Георгиев и министърът на културата Мариан Бачев, който донесе цветна кошница.
„Моят подход към днешната изложба е да ѝ дам кратко наименование. Сигурно ще я нарека „изложба на диалогичната разумност“. Защо не и „изложба на диалогичното въображение“? Защото въображението е по природа променливо и понякога не успява да предаде ясно алгоритъма на разума, който ни помага да осъзнаваме света около нас“, поясни кураторът на изложбата Ивана Мурджева.
На събитието присъства и философът проф. дфн Георги Каприев, който сподели: „Иван Газдов не се съобразява с никого и не се подчинява на нищо, това е неговата уникална философия на живота.”
„Човек, който не се смята за специален, особено ако е творец, е в грешка. А този, който постоянно се опитва да се представя като такъв, е още по-голям губещ“. Този цитат на Александър Шурбанов подчертава, че Иван Газдов е специален и не е изгубен“, добави проф. Каприев.
В края на изложбата, авторът изказа благодарности на всички присъстващи.
„След годишни размисли с Ивана Мурджева, решихме да подготвим тази ясна и ценно-значима експозиция“, поясни Газдов.
Той цитира модерният писател и архитект Чавдар Мутафов: „Изкуство и нищо друго“, добавяйки, че „постигането на стил не е догма, но след като бъде постигнат, може да се превърне в такава“.
В рамките на откритото събитие бе прожектиран и авторският филм на проф. Газдов „Въпросите на Иванчо“ (с участието на Кръстю Лафазанов), последван от томбола, в която петима щастливци спечелиха графики на автора.
Между присъстващите бяха също председателят на Комисията по външни работи Йорданка Фандъкова, директорът на Националната галерия Анелия Николаева, художниците Станислав Памукчиев, Вилиам Китанов и други.
Иван Газдов е роден в Ямбол през 1945 г. Завършва НХА през 1970 г. при проф. Ал. Поплилов. Специализирал е в Gerrit Rietveld Academie, Амстердам през 1978 г. Професор в НХА, а през периода 1999 – 2003 е ректор. През 2023 г. получава титлата „Доктор хонорис кауза на НХА“ – най-високото отличие на Академията. През 2017 г. организира обширна ретроспективна изложба в седем зали на НГ „Двореца“ в София. Участвал е по покана в Първия международен салон на плаката в Гран пале, Париж през 1996 г., и последвалата изложба на петте континента. Печелил е общо 34 награди за изобразително изкуство – 20 национални и 14 международни. Някои от тях са Голямата награда на Съюза на българските художници, награда от форума в Москва през 1985 г., специалната награда на името на Хидезо Кондо от конкурса на вестник „Юмиури Шимбун“, Токио през 1986 г., и държавна награда „Златен век“ – звезда на Министерството на културата през 2015 г. и др.
През 1978 г. представя своята първа изложба с авторски плакати, концепция утвърдена чрез голямата монография „Авторски плакат“. Автор е на над 20 специализирани албума и книги. Работите му са част от колекции и галерии по света – Музей за модерно изкуство, Тояма, Япония, Музей за модерно изкуство „Нойе Замлунг“, Мюнхен, Германия, Музей „Форне“ в Париж и други.
