Европейската комисия потвърди, че е решила временно да задържи плащането на 215 милиона евро от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България. В понеделник е било одобрено изплащането на 439 милиона евро за нашата страна, уточни за БТА говорител на комисията.
Спирането на част от средствата е свързано с неизпълнението досега на целта за осигуряване на политически независима Комисия за противодействие на корупцията.
България разполага със срок от шест месеца, за да изпълни изискването. ЕК ще остане в тясна връзка с българските власти за оказване на необходимата подкрепа, добави говорителят.
В началото на октомври ЕК съобщи, че е изпратила писмо до нашата страна с искане за отговор в срок до един месец по повод неизпълненото изискване. Тогава комисията поясни, че ако условията не бъдат изпълнени, изплащането на задържаните средства ще бъде отложено за още шест месеца.
Дни по-рано комисията даде предварително одобрение по второто искане на България за плащане по ПВУ за 653 милиона евро. То обхваща изпълнението на 59 ключови етапа и цели, от които 20 бяха свързани със законодателни промени. За тяхната реализация бяха направени изменения в 15 закона и приети три нови закона.
Българският ПВУ е на обща стойност 6,17 млрд. евро безвъзмездни средства.
Неизпълнената реформа на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) се отнася до осигуряване на нейната независимост чрез избор на ново ръководство, което трябва да бъде избрано с мнозинство от 2/3 от народните представители, т.е. поне 160 гласа. Процедурата за номинации и класиране на новия тричленен състав на комисията вече е преминала. Номинационната комисия, която изпълнява спомагателна роля за оценяване, класира четиримата кандидати.
Сред тях трима са подкрепени от партиите във властта, а четвъртият е независим, но свързан с партията „Величие“. Лидерите по оценка са предложените от ГЕРБ, БСП и „Има такъв народ“ — Стоян Петков, който е директор на най-важното звено в комисията — дирекция „Противодействие на корупцията“, и Петър Коев, негов заместник. След тях се нарежда адвокатът и бивш прокурор Мария Даскалова. С най-нисък брой точки е адвокатката Аделина Натина-Зиколова, която също участва в конкурса.
Стоян Петков е получил най-висока оценка — 135 точки от 150 възможни и има опит в борбата с корупцията и познания за антикорупционното законодателство, макар без опит в проверка на конфликт на интереси и имотни декларации. Петър Коев също има опит в борбата с корупцията, но липсват умения в превенцията ѝ и проверка на имоти. Мария Даскалова и Аделина Натина-Зиколова пък са по-слабо оценени в сравнение с двамата основни кандидати.
След като бяха класирани кандидатите, нищо не се промени. Парламентът не пристъпи към избор на ново ръководство на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Вместо това започна дебат за възможно закриване или преформатиране на комисията, която все още се смята за „бухалка“ на депутата Делян Пеевски, партньор в управлението.
Според действащия закон изборът на нови членове на КПК трябва да става с обикновено мнозинство — половината от присъстващите народни представители, което може да е по-малко от 121 гласа. Въпреки това по време на законодателния процес първоначално бе записано изискване за мнозинство от 2/3, а с промени в Конституцията беше въведен текст, който позволяваше избор на контролни органи с две трети мнозинство. Конституционният съд обаче отмени този текст, което остави закона за КПК уязвим и подложен на възможни конституционни оспорвания.
За да избегне конфликти, малко преди процедурата за избор на членове, ГЕРБ предложиха да се намали изискването за мнозинство от 2/3 до обикновено мнозинство, което беше прието от Народното събрание. Но Европейската комисия в Брюксел не одобри тази промяна, което доведе до застой в реформата и блокиране на избора на ново ръководство на КПК.
