Начало България Българската металургия има потенциал и желание да се включи в проектите на...

Българската металургия има потенциал и желание да се включи в проектите на отбранителната индустрия

34
Българската металургия има потенциал и желание да се включи в проектите на отбранителната индустрия на страната, заяви изпълнителният директор на БАМИ

Според Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), българската металургия е заинтересована и има възможности да се включи в проектите на местната отбранителна индустрия. Асоциацията вече е в преговори с държавни институции и компании от сектора за доставки на метали от български производители за нуждите на военната продукция. Целта е в новия проект на ВМЗ – Сопот да се използват български метали при производството на нови снаряди, посочи Паунова. Тя акцентира на това, че браншът притежава нужната технологична подготовка и опит за изработка на изделия за отбранителната индустрия. При наличие на стабилен пазар, компании не биха имали затруднения в разработването на нови продукти, съответстващи на стандартите на НАТО.

В преддверието на Деня на металурга – 5 ноември, индустрията продължава да идентифицира давно съществуващи проблеми, които остават нерешени. Един от тях е нерегламентирания внос на метална продукция от трети държави и от бранша се надява, че началото на следващата година ще доведе до нова търговска мярка за защита на стоманения пазар. Индустрията е насочена към износ и търговската политика на Европейската комисия (ЕК) оказва пряко влияние, отбеляза Паунова.

Излишният производствен капацитет, формиран през последното десетилетие, особено в Китай, е причина за глобалната криза. Нелоялните търговски практики и нарастващият протекционизъм добавят допълнителни изкривявания на стоманения пазар, предизвиквайки значителен внос в Европа от Азия, Северна Африка и Близкия изток. В момента кризата се усложнява, коментира експертът.

След наложените от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп 50 процента мито върху стоманата, Европейският съюз трябва да сключи търговско споразумение със САЩ, за да запази 3.8 милиона тона безмитен износ на стомана от ЕС за САЩ и да предотврати отклоняването на стоманата от трети страни към ЕС, отбелязват от Еврофер.

Предложеният преди месец Европейски план за действие за стоманата и металите отразява промяна в политиката на ЕС, включително в търговията. Най-същественият елемент в този план е въвеждането на нова „високоефективна търговска мярка“, която да спре десетгодишния спад. В началото на октомври 2025 г. Европейската комисия представи предложение, което ще замени текущата защитна мярка, валидна до юни 2026. Включени са важни предложения от европейските производители, което е положителен сигнал за бъдещото развитие, смята изпълнителният директор на БАМИ.

Регламентът продължава да допуска внос на стомана в Европа, но при условия, които не водят до „наводняване“ на пазара. Ще бъдат определени квоти по държави, и ако тези квоти бъдат запълнени, вносът ще бъде облаган с 50 процента мито. Количествата по тези квоти ще бъдат съобразени с пазарните условия от преди 2013 г., когато бяха внесени над 18 милиона тона безмитна стомана, основно от Китай – обем, равен на стоманодобива на Франция, Белгия и Люксембург в съвкупност.

Ключово е новата мярка да влезе в сила от 1 януари 2026 година. Решението за това трябва да бъде взето от Европейския парламент и Съвета на ЕС. Очаква се българското правителство да подкрепи предложението, тъй като всеки ден е важен, заяви Паунова.

Размерът на загубите

Докато светът увеличава производствените мощности за стомана, ЕС намалява своя капацитет – с около 25 милиона тона между 2018 и 2023 година и още 9 милиона тона през 2024, което води до спад от 25 процента в пряката работна сила (около 100 000 работни места), коментира Политими Паунова. Тя подчерта, че България, като гранична страна, страда сериозно и вносът нараства, докато местното производство намалява. Нямам точни данни за загубите на индустрията в този критичен период, но при отчитане на спрените мощности и намалялото производство, става въпрос за милиарди евро, посочи изпълнителният директор на БАМИ.

Вносът, реализиран в България по един от кодовете за първото полугодие на 2025 г., представлява около 30 процента от общото годишно потребление на арматурни пръти, и е осъществен без прилагане на защитни мерки, каза Паунова. Тя добави, че въпреки ниските митнически тарифи, те често се заобикалят, особено при вноса на арматурно желязо, което влиза под друг тарифен код, за да се избегне плащането на мито след изчерпването на квотите.

Годишният внос на арматурно желязо от трети държави може напълно да бъде покрит от местните производители, което би означавало удвояване на производството им, коментира експертът, добавяйки, че бизнесът настоява вносът да е не повече от 20-25 процента от пазарното търсене.

От Асоциацията акцентират, че вносът в ЕС нараства преди новите правила да влязат в сила, което преднамерено затруднява последващото приложение на новия инструмент. Само до 10 октомври 2025 г. количествата по много категории от действащите квоти вече са изчерпани и дори надвишени. Например, вносът на стоманени изделия от Индия нараства до 677 процента от квотата, органично покритие на стомана от Виетнам – с 423 процента, студено валцувана плоска стомана от Турция – с 188 процента, а от Китай – с 173 процента. В сравнение с последното (трето) тримесечие, общото използване на квотите е увеличено с 371 000 тона.

Секторът също така настоява за амбициозен подход при реализирането на другите аспекти от Плана за металите – намаляване на цените на енергията, създаване на водещи пазари за европейски зелени продукти, ефективност на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите – МКВЕГ (CBAM) и ограничаване на износа на скрап.

Новата схема, предназначена да спре вноса на други продукти, предвижда прилагането на данък на границата (СВАМ). Неговият размер ще бъде определен на базата на разходите за внедряване на климатичните политики, поясни Паунова, добавяйки, че се разчита той да замести както защитните мерки, така и схемата за търговия с въглеродни емисии. Бизнесът обаче не одобрява това и настоява безплатните квоти да останат, докато не се установи ефективността му. И българските, и европейските производители от инициативни сектори не са уверени в полезността на механизма, особено в началния етап, поради наличието на опции за заобикаляне, сложни административни процедури и недостатъчен капацитет за прилагане. За България, предизвикателствата са сериозни, тъй като този процес трябва да бъде управляван от Изпълнителната агенция по околна среда, която е недостатъчно екипирана и натоварена, подчерта експертът.

Какви данни има за България

Българският пазар е особено уязвим на внос на арматурно желязо – основен продукт за нашите стоманодобивни компании, а също и на плоски изделия и стоманени топки. Внесените количества са значителни и многократно сме отправяли молби към съответните институции за ограничаване и прекратяване на нарушенията, но досега няма решения, заяви изпълнителният директор на БАМИ.

През 2024 г. вносът на арматурно желязо от Турция заема 63 процента от общия внос, а от Египет – 33 процента. Тези две държави, благодарение на по-ниските си цени, доминират на вътрешния пазар, отбеляза Паунова.

Според нея, увеличеният внос води до спад в вътрешното търсене на българската продукция, което съответно намалява производствения капацитет. По време на активните строителни сезони – второ и трето тримесечие на годината, местните компании отчитат до 10 процента спад в производството на дълги изделия (арматурни пръти), като количества от произведена продукция са съответно 90% и 93% за третото и второто тримесечие на 2025 г. в сравнение със същите периоди на 2024 г. Тази тенденция продължава, като за цялата 2024 г. отново се отчита спад в производството на арматурно желязо, което намалява до 95 процента спрямо 2023 г. и тази ситуация остава неизменна в течение на години, добави изпълнителният директор на БАМИ.

Дори инженери внасяме от трети страни

Кадровият недостиг в металургията остава значителен и проблемите се решават чрез обучение на кадри от самите компании или чрез внос на работна ръка, дори инженери от Пакистан, Казахстан и Узбекистан. Общо работещите в сектора са между 13 000 и 14 000 души, а косвено свързаните достигат 50-70 000. Заплатите в сектора отдавна са над средните за страната и се предлагат допълнителни материални привилегии, но недостигът на кадри все още остава, подчерта Паунова.