Сред основните теми на правителството е актуализацията на управлението на службите за сигурност. Днес, с голямо мнозинство от 125 гласа „за“, ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС одобриха новите процедурни правила за назначаване на ръководителя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), с което стартира процедурата за избор на нов директор на агенцията.
След измененията в закона и отхвърлянето на ветото на президента Румен Радев, кабинетът има срок от една седмица за номиниране на кандидатите, след което парламентарното мнозинство ще гласува за новия ръководител на агенцията.
Божидар Божанов, съпредседател на „Да, България“, отбеляза, че освен предложението за титуляр – сегашният временно управляващ ДАНС Деньо Денев, се е появило и името на Антон Славчев, ръководител на антикорупционната комисия.
На този фон, Бойко Борисов, лидерът на ГЕРБ, подкрепи искането на ПП-ДБ за отстраняване на Славчев от антикорупционната комисия. Именно разследването на комисията доведе до ареста на кмета на Варна Благомир Коцев, а този случай е на дневен ред в Европейския парламент.
В допълнение към промените в закона за ДАНС, управляващите приеха и изменения за другите служби – цивилното разузнаване (ДАР) и службата за подслушване (ДАТО), при които също ще бъде премахнато президентското утвърждаване, а назначенията ще бъдат правени от парламента.
Парламентът подмина ветото на президента и повторно прие измененията в Закона за специалните разузнавателни средства (СРС) със 124 гласа „за“, 75 „против“ и без въздържали се.
Гласовете „за“ дойдоха от ГЕРБ-СДС, „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“ (16 депутати), „Има такъв народ“ и един независим депутат. Против бяха от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), „Възраждане“, двама от „БСП-Обединена левица“, „Алианс за права и свободи“, „Морал, единство, чест“ и „Величие“.
Измененията предвиждат избора на председателя на Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) чрез решение на Народното събрание, предложено от Министерския съвет (МС). Досега председателят на ДАТО се назначаваше с указ на президента по предложение на МС.
Също така, ръководителят на службата, занимаваща се с прилагането на СРС, ще има трима заместник-председатели, назначавани от министър-председателя. До момента заместниците на ДАТО бяха двама.
На 22 октомври 2023 г. президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание приетия на 10 октомври Закон за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства. Държавният глава подчерта, че подобни изменения, както за председателите на ДАНС и ДАР, водят до риск от реполитизиране на избора на висши управленски кадри в системата на националната сигурност, което ги прави напълно зависими от политическото мнозинство.
Това, което правите в момента, е да стесните властта в рамките на едно политическо мнозинство, което служи за нарастващ контрол над подслушването, коментира Божидар Божанов (ПП-ДБ). Това е ненужно и погрешно, особено по отношение на Закона за СРС, добави той.
Маноил Манев (ГЕРБ-СДС) посочи, че централизираното управление на службите от един човек е недостатък, който днес ще отстранят в ДАТО. Той не спомена, че ГЕРБ през 2015 г. инициира промени в закона, които задължиха президента да назначава шефовете на спецслужбите.
Според Манев, с промените парламентът ще упражни по-силен контрол.
„Няма да позволим режимът, при който ръководителят на служба се назначава след тайна договорка между правителството и президента, какъвто и да е той“, заяви той. „Кое предпочитате – тайните уговорки или обсъждане в парламента и комисии?“, запита Манев.
В отговор Божидар Божанов изрази желание за изслушване на кандидатите в парламента.
„Да твърдите, че президента с подписа си упражнява контрол върху службите, е най-малкото манипулация на фактите“, коментира депутатът от ПП-ДБ.
Калин Стоянов (ДПС-Ново начало) уточни, че по закон разрешението за използване на СРС се дава от окръжните съдии, съответно от Софийския градски съд.
Петър Петров (Възраждане) спомена, че ще търсят подкрепа за оспорване пред Конституционния съд на промените в Закона за СРС, както и на промените за ръководството на Държавна агенция „Разузнаване“.
Тази промяна не е само за ограничаване на правомощията на президента, но и за политизиране на ръководството на ДАТО, избирано от НС, коментира той. По същество, мнозинството в НС ще действа произволно, добави Петров.
Николета Кузманова (ИТН) запита каква точно е противоконституционността на този закон. Тя подчерта, че в Конституцията е казано, че президентът назначава и освобождава ръководителите на дипломатическите представителства и висшия команден състав на Въоръжените сили.
„Не сме в нито едно от двете положения“, посочи Кузманова. „Намираме се обаче в чл. 98, т. 7, която определя, че може да назначава и освобождава и други държавни служители, определени със закон“, добави тя.
Петър Петров отговори, че Конституцията включва принципа за разделение на трите власти и за баланс между тях, а президентът играе роля на балансьор, без значение какво е името на държавния глава.
Николай Радулов (МЕЧ) съобщи, че от МЕЧ ще гласуват против промените в Закона за СРС, поради явно влияние на Делян Пеевски.
Атанас Атанасов (ПП-ДБ) потвърди, че ще гласува против този закон, както е направил с предходните изменения за ДАНС и ДАР. Той подчерта, че в тези закони се предвижда политически неутралитет на ръководителите на службите, а промените отварят врата за политическа злоупотреба.
„Лукойл“ продава чуждестранните си активи на мултинационалната компания „Гънвор“
Маноил Манев запита дали президентът наистина е деполитизиран. Реалността обаче е различна, президентът е политически фактор, остана да отбележи той. Атанас Атанасов му отговори, че не обсъждат спецификите на президентската личност, а самата регламентация.
На фокус в момента е ДАНС и предстоящата сделка за смяна на собствеността на рафинерията „Лукойл“. Днес бе обявено, че компанията е приела оферта от мултинационалната търговска компания „Гънвор“ за покупка на „Лукойл Интернешънъл“ (Lukoil International GmbH), която контролира чуждестранните активи на петролния гигант.
