Чл.-кор. д.м.н. Светозар Маргенов е роден на 19 август 1953 година и е директор на Института за информационни и комуникационни технологии към БАН. През 1978 година става магистър във Факултета по математика и механика на Софийския университет. През 1984 година става доктор, а през 2002 година и доктор на математическите науки. От 2010 г е професор, а от 2014 г. и член-кореспондент на БАН. Научната му дейност е свързана с научни пресмятания с голяма размерност и паралелни алгоритми, числени методи за решаване на частни диференциални уравнения (Метод на крайните разлики и Метод на крайните елементи), изчислителна линейна алгебра (итеративни методи и алгоритми, преобуславяне, разредени матрици), научни пресмятания от голяма размерност за екологични задачи, биомедицински и инженерни задачи и суперкомютърни приложения. Член е на Съюза на математиците в България и в Дружеството по индустриална и приложна математика SIAM – BG SIAM.
– Г-н професор, Институтът по информационни и комуникационни технологии отбелязва 15 години от създаването си във вида, в който е днес, но информационните технологии са във фокуса на БАН от десетилетия. Какви са постиженията, с които може да се похвали институтът?
– В сегашния си формат институтът е създаден преди 15 години. Това е момент, когато се правят структурни промени в академията и се обединяват съществуващите тогава три института в областта на информационните и комуникационните технологии.
В същото време, преди 40 години е създаден един от предшествениците на днешния институт и е много интересно и емблематично, от гледна точка на днешната дискусия, че през 1985 година организационният център по информатика и изчислителна техника е създаден с фокус върху, тогава – т.нар. „ново поколение“ изчислителни машини, матрични процесори, суперкомпютри, и приложения с една основна тематика – лингвистичното моделиране, което е в основата на съвременното развитие на изкуствения интелект.
През всичките тези години институтът има определящи резултати и постижения и изградена компетентност на национално ниво. Смело мога да кажа – на европейско ниво, което пък се потвърждава от съвместните научни проекти.
– Бумът в изкуствения интелект през последните години е толкова неудържим, че на научната общност е необходимо време, за да анализира това развитие. Успява ли институтът да анализира в каква посока се развиват тези технологии?
– Когато се формулират базовите идеи и понятия, свързани с ИИ, просто няма готовност те да бъдат реализирани, няма възможност. Поредните етапи на нов интерес, след т.нар. „зими“ в развитието на технологиите, са свързани, най-напред, с по-големите възможности на изчислителната техника – периодът след края на 1980-те години, когато вече в онзи момент има много по-мощни компютри, появяват се матричните процесори, които са предшественик на сегашните суперкомпютри. Тогава в Япония се говори за ново поколение изчислителна техника, и тогава има повече изчислителна мощност, но няма данни.
Сега, в новия етап на развитието на ИИ, разликата е в това, че имаме вече огромно количество данни с различен произход – от документи, през сензорни мрежи, информация от изчислителни експерименти. Имаме ресурс къде да съхраняваме тези данни – като казвам „имаме“ имам предвид на световно ниво – имаме изчислителен ресурс, компютърни архитектури, които позволяват решаване на такива задачи и има осъзната потребност от прилагане на резултатите от този вид ИИ, с който в момента ние работим.
Къде е неговото място? Разбира се, традиционно той е много силен в обработка на езика – ние имаме традиция в тази област, но в същото време институтът има специализирани приложения, свързани с разработка на невронни мрежи, които решават конкретни, но много важни реални задачи. Това не са задачите, които можем да решим, като зададем въпрос на ИИ.
Един от тези примери е създаване на специализиран софтуер на базата на ИИ, на базата на специален тип невронни мрежи, които да доведат до възможността за реално приложение – в случая на управление на човешки протези с помощта на този специализиран ИИ.
Това, разбира се, е много над нивото ни на битово общуване с чат-ботовете.
Друго такова приложение, с което може да се похвали институтът, което интегрира научния капацитет, е свързано с използването на ИИ за решаването на задачи при създаването на нови лекарствени средства. Исторически има период, в който лекарствата се правят почти изцяло експериментално. Десетки години са нужни като опит за създаване на едно лекарствено средство. Но идва момент, в който се ангажират много сериозно изчислителни ресурси и започва, т.нар., in silico – синоним на компютърно подпомогната дейност, моделиране на лекарствени средства, което да доведе до подбор на относително малък брой кандидати, които след това да могат да бъдат тествани експериментално.
В един немалък период, статистиката на ползване на суперкомпютрите в световен мащаб, показваше мащаб в порядъка на 40% от времето, използвано за такъв тип симулации на молекулярно-динамични системи. Сега идваме към новия етап, в днешно време, когато можем да търсим оптимални решения на базата на едновременно използване на тези мощни симулации и средствата на ИИ.
Това е също тема на едно от постиженията, които ние представяме в рамките на Деня на отворените врати.
Нашето място, традиционно ще бъде важно в областта на приложенията, свързани с областта на обработката на българския език, но в същото време и приложения, свързани с технологични пробиви на базата на съвместно интегрирано прилагане на високопроизводителни изчисления, или суперкомпютърни симулации с ИИ за ускоряване на процеса на търсене на оптимални решения.
– Когато говорим за наука и компютърното подпомагане на науката – къде е границата, която учените не трябва да прескачат, когато използват технологиите в своята работа? Може ли да се говори за опасност от „подхлъзване“ в областта на псевдонауката, ако учените изцяло оставят работата си на технологиите?
– Този въпрос е много важен. Чувал съм коментари, които приемам с добродушна насмешка – как изкуственият интелект ще реши всички задачи. ИИ по-скоро ни помага, за да търсим решения. Много често, когато питаме нещо, добре направените системи ни предупреждават, че трябва да проверим това, което получаваме като отговор. Защото по дефиниция чат-ботовете почти винаги казват, че имат отговор, който са готови да предложат. Ние трябва да можем да проверим резултатите, които тези технологии ни дават.
Ако погледнем отново в областта на фармацевтиката – няма как да бъде направено лекарство, само защото ИИ е препоръчал. Той само може да ускори един от етапите.
Винаги накрая всичко приключва с реално тестване на това, което се предлага като продукт. Няма как да получим интелигентна протеза, която има за цел да бъде управлявана от намалената информация, която подава мозъка, или която може да бъде достъпна, затова, защото компютърно подпомогната система твърди, че е така. Това се тества и се проверява.
Има и нещо друго, което като учен искам да споделя – резултатите от работата на учените се оценяват от публикациите, които те публикуват. Всички сериозни списания задават въпроса: Има ли в съответната публикация роля ИИ?
Много лесно се проверява, ако човек отговори некоректно. Има обяснение, че не подлежат на специални проверки подпомагане от страна на ИИ на ниво изглаждане на текст, по-добро изложение, но сериозните списания много внимават да не публикуват генерирана от ИИ научна публикация.
Тъй като има такива примери и точно там е въпросът – има генериран резултат, но той трябва да може възпроизведен и по друг начин. Това е нашата защита от „халюцинации“ в областта на науката. Има и много по-дълбоки етични проблеми, но това е още по-амбициозен въпрос.
– Прокрадват се опасения, свързани с това – какво би се случило, ако влиятелни хора в областта на геополитиката – например президенти, вземат важни решения след „съвет“ от страна на ИИ. Можем ли да твърдим, че все още, въпреки бума в развитието на технологиите, крайното решение независимо за коя област от човешкия живот е взето то, се взема от човека, не от машините?
– Отговорността е на човека и ИИ има подпомагаща роля. Ще повторя – трябва винаги да търсим механизми, средства, капацитет, за проверка на тези твърдения или сценарии, които сме получили от ИИ. Не вярвам, че президент на велика или на по-малко велика сила би взел решение на базата на това, че те са му подсказани от ИИ.
