Днес руският президент Владимир Путин обяви, че страната е успяла да проведе успешно изпитване на безпилотното ядрено подводно торпедо „Посейдон“, информира Ройтерс.
Както руски, така и американски специалисти описват „Посейдон“ като иновационно оръжие за ответни действия, способно да предизвика радиоактивни вълни в океаните, които унищожават крайбрежни райони, посочва международната агенция.
По време на посещение в Централната военна болница „П. В. Мандрика“, където обядва с ранени войници от конфликта в Украйна, Путин съобщи, че тестът е проведен ден по-рано.
„За първи път успяхме не само да изстреляме торпедото от подводница, но и да активираме атомната му установка, която функционираше в продължение на определен период. Устройството притежава уникални скорости и дълбочина на потапяне“, добави Путин, цитирайки Ройтерс и ТАСС.
„Това е значителен успех“, коментира руският президент, акцентиравайки, че мощността на „Посейдон“ е по-висока от наша междуконтинентална ракета „Сармат“, известна също и като СС-Х-29 (SS-X-29) или „Сатан II“.
„Мощността на „Посейдон“ значително надвишава дори мощността на нашата най-съвременна междуконтинентална ракета „Сармат“, подчерта руският лидер. „Няма друга ракета, сравнима с „Сармат“. Скоро ще влезе в активна експлоатация“, добави Путин.
Предишната седмица той информира за успешно тестване на новата ядрена крилата ракета „Буревестник“, която може да носи ядрена бойна глава „Буревестник“. Москва твърди, че тя е способна да преодолее всякакви защитни системи, отбелязва Ройтерс.
Според Путин, разработката на руски експерти, ракета „Буревестник“ притежава „безспорни предимства“, информира ТАСС. „Гордеем се с постиженията на нашите учени, инженери и специалисти, които сътвориха всичко това“, добави държавният глава, отбелязвайки, че технологии, разработени за „Буревестник“, могат да бъдат използвани и в космическите програми, и в селското стопанство.
Откакто за първи път спомена „Посейдон“ и „Буревестник“ през 2018 г., Путин представя тези оръжия във връзка с реакциите на САЩ, свързани с построяването на противоракетен щит след излизането на Вашингтон от Договора за ограничаване на противоракетните системи (Anti-Ballistic Missile Treaty) от 1972 г., както и с разширението на НАТО.
