Разходите за вътрешен ред и сигурност в България през последните години остават едни от най-високите в Европейския съюз, както по отношение на относителния дял от брутния вътрешен продукт (БВП), така и по значението им в обществения бюджет. Данните на Евростат за 2023 г. показват, че България отделя 2,6% от БВП за вътрешен ред и сигурност, докато средното ниво за ЕС и еврозоната е около 1,7%. Това поставя страната ни сред водещите по отношение на държавни разходи в тази сфера.
В специфичните категории разходите за „Правосъдие“ са най-високи в целия ЕС – 0,7% от БВП при средно около 0,3% в ЕС, а за „Полиция“ – 1,3% от БВП спрямо 0,9% средно за ЕС. В същото време, официалният отчет за бюджетното изпълнение през 2024 г. потвърждава, че общите разходи по линия на „Вътрешен ред и сигурност“ достигат 2,76% от БВП, докато средствата за отбрана са 1,6% от БВП.
Увеличение на персоналните разходи и щатна численост
В бюджета за 2025 г. се отчита драстично увеличение на разходите за персонал в Министерството на вътрешните работи (МВР) и другите силови ведомства. Това се случва на фона на демографския спад в страната, но с растящ брой на полицаите.
През 2022 г. в България са работили 421 полицаи на 100 000 души население (общо 28 800 човека), което е с 28% повече спрямо 2015 г., когато този показател е бил 312 на 100 000 души. За сравнение, средното равнище за ЕС е 313 полицаи на 100 000 души, а световното средно ниво е около 300, според данни на ООН от 2006 г.
Относно щатната численост, към 30 юни 2025 г. тя възлиза на 55 000 щата в МВР, от които 5700 са незаети. По звена разпределението е следното: около 27 000 щата в областните дирекции на МВР, 8700 в Пожарна безопасност и 8700 в Гранична полиция. Фискалният съвет извежда несъответствия между числеността на персонала и нивото на престъпността, посочвайки необходимост за оптимизация, особено в региони като Смолян, Кърджали, Варна и Пловдив.
Заплати и предложения на Фискалния съвет
През 2024 и 2025 г. беше реализирано значително увеличение на заплатите в МВР и Министерството на отбраната (МО). Съгласно актуализираните нормативни разпоредби, базата за изчисляване на основната месечна заплата се определя спрямо средната работна заплата в страната за предходното тримесечие, като към нея се прилагат коефициенти за конкретните длъжности.
Например, заплатата на началник на отдел в МВР достига над 4 200 лв. на месец, а главният секретар на министерството може да получава основно възнаграждение до около 8 800 лв. месечно. Общото увеличение на възнагражденията за служителите на силовите ведомства през 2025 г. е около 50%, като това е изразено чрез гласуваните в бюджета средства.
В същото време Фискалният съвет предложи държавните служители, включително полицаи и военни, сами да поемат личните си осигуровки, по начина, по който го правят други служители в публичния сектор. В момента държавата покрива около 73,3% от осигурителните им вноски, което според съвета е финансова тежест, която може да бъде пренасочена към други приоритети. Ако предложението бъде прието, се очаква фискален ефект от около 200 млн. лв. годишно.
Обществено доверие и предизвикателства
На фона на високите разходи за вътрешен ред и сигурност обаче доверието на гражданите към системата продължава да намалява. Увеличението на числеността на служителите не е съпроводено с подобряване на ефективността или повишаване на общественото доверие, което поставя нови предизвикателства пред реформите в секторите „Полиция“ и „Правосъдие“.
Оптимизацията на щатната численост и по-доброто разпределение на ресурсите, както и нови политики по отношение на осигуровките и заплащането, са сред възможните мерки за повишаване на ефективността и устойчивостта на системата за вътрешен ред и сигурност в България.
