Бетонният кръст, висок цели 150 метра, се вижда отдалеч. Поставен е на скала северно от Мадрид над вкопана в нея базилика. Генерал Франсиско Франко нарежда издигането на ансамбъла през 1959 година като паметник за победата му в испанската Гражданска война (1936-1939).
Гробът на Франко се е намирал там до 2019 година, под каменна плоча пред олтара. Бенедиктинският орден, отговарящ за базиликата, ежедневно служел меса за него, разказва АРД.
Меси продължават да се отслужват и днес – в присъствието на 10-20 посетители. Някои идват от любопитство, други от симпатия към фашисткия генерал, който управлява с желязна ръка страната от 1939 година до смъртта си през 1975-а.
Преместване и преименуване
Емилио Силва, президент на Дружеството за възстановяване на историческата памет, не идва обаче нито от любопитство, нито от симпатия – той е изпълнен с гняв и настоява за критичното осмисляне на диктатурата на Франко.
„Сега сградата официално принадлежи на испанската държава, но все още е изпълнена със символиката на диктатурата. Фашистите продължават да я смятат за своя“, казва Силва пред АРД.
През 2007 и 2022 година Испания се опита чрез две инициативи да намери нов подход към диктатурата. Според т.нар. Закон за демократичната памет комплексът „Долина на падналите“ трябваше да се превърне в място за поклонение пред всички загинали.
Тленните останки на Франко бяха преместени, а мемориалът беше преименуван. Но това не е достатъчно, казва Силва и припомня, че в базиликата са погребани над 33 000 жертви на Гражданската война. Това е направено без, даже въпреки волята на близките.
Франко е искал църквата да бъде символ на помирението – място, където да почиват жертвите и от двете страни. Десетки семейства са поискали ексхумирането на близките си, но идентификацията на останките изисква време, обяснява АРД.
Една от причините: съпротивата на бенедиктинските монаси, оказвана чрез юридически жалби, служби под открито небе и заплахи за блокади срещу всяка интервенция.
Емилио Силва не се учудва.
„Католическата църква винаги е била стожер на режима и носи отговорност за репресиите“, посочва той. Отговорната за базиликата монашеска общност пък е смятана за много консервативна и за последен бастион на т.нар. националкатолицизъм – религиозно-националистическа идеология, белязала режима на Франко.
Мемориалът може да се превърне в демократично място за възпоменания, само ако църквата го напусне, смята Силва, цитиран от АРД.
Но това е изключено. През пролетта на тази година лявата коалиция се споразумя с Ватикана, че бенедиктинските монаси остават в манастира и ще продължат да служат там.
Колебливо преустройство
За да намери идеи за уместен подход към тежкото наследство, правителството организира архитектурен конкурс. Идеята победител ще бъде реализирана през следващата година, отпуснатият бюджет е 30 милиона евро, информира АРД.
Всичко това трае твърде дълго, посочва пред германската обществена медия историкът Антонио Казория Санчес.
„Диктатурата я няма вече от половин век. А ние нямаме нито музей, нито подходящо оформление на местността с бившия гроб на Франко.“
Испания пропусна възможността за правилно осмисляне на миналото и времената на диктатурата. „Плащаме висока цена за това – подемът на крайнодесните“, казва историкът.
Печелят крайнодесните?
Съгласно допитване на вестник „Ел Паис“, в момента 30 процента от испанците под 35 години биха гласували за крайнодесните, с тенденция на нарастване. Крайнодясната партия „Вокс“ защитава диктатурата на Франко и възприема спорната скала като „Символ на християнските корени на Испания“.
„Вокс“, заедно с бенедиктинските монаси, се опита да спре плановете за трансформация, но безуспешно, припомня още АРД.
Материалът е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
