Часове, след като САЩ наложиха санкции на двете най-големи руски енергийни компании – „Роснефт“ и „Лукойл“, отговорът от Русия не закъсня. Първо бившият руски президент Дмитрий Медведев определи американските санкции като „акт на война“ спрямо Русия, а говорителката на руското външно министерство Мария Захарова ги нарече „контрапродуктивен ход, който няма да доведе до стабилност и решаване на конфликта в Украйна“.
Часове по-късно дойде и коментар от президента Владимир Путин. Той беше значително по-обран в изказа си, въпреки че също отправи предупреждения – най-вече по темата за предоставяне на американски ракети „Томахоук“ на Украйна за удари във вътрешността на Русия.
Путин заяви, че Русия никога няма да се преклони на американския натиск, но призна, че новите санкции могат да причинят някакви икономически затруднения, тъй като Китай и Индия са съобщили, че намаляват вноса на руски петрол след като Вашингтон насочи санкции към двата най-големи производители на Москва.
В четвъртък руският лидер определи американските санкции като „недружелюбен акт, който не укрепва руско-американските отношения“ и като „опит да се окаже натиск върху Русия“, който според него е напразен.
Няма държава със самоуважение, която да действа под натиск“, добави Путин в коментари към руски журналисти.
Въпреки че каза, че новите санкции няма да имат значително въздействие върху Русия, той призна, че „се очакват някои загуби“.
Той също така предложи на Тръмп да „помисли за кого наистина работи неговата администрация“, когато съветниците му го убеждават да наложи санкции на руски петролни компании, и предупреди, че мерките ще доведат до покачване на цените.
„Акт на война срещу Русия: Остри реакции от Москва след наложените американски санкции
Путин също предупреди Тръмп за „много силен, ако не и непреодолим“ отговор, ако Русия бъде атакувана с американските крилати ракети „Томахоук“, които Украйна отдавна се опитва безуспешно да получи от Вашингтон.
Най-новите санкции на САЩ забраняват на чужди държави и компании да правят бизнес с големите руски петролни производители и ги изключват от голяма част от международната финансова система.
Най-големият купувач на руски петрол в Индия –
частната компания Reliance Industries – намекна, че подготвя намаляване или дори временно спиране на покупките. „Прекалибрирането на вноса на руски петрол е в ход и Reliance ще се съобрази напълно с насоките на правителството на Индия“, каза говорител на компанията пред Reuters.
Няколко източника също заявиха пред Reuters, че държавните
петролни компании на Китай са преустановили покупките на руски суров петрол
по море поне за краткосрочен период, поради опасения от нарушаване на новите санкции.
Отрасълът на петрол и газ представлява около една пета от руския брутен вътрешен продукт, а внезапен спад в търсенето от страна на двамата основни купувачи на Русия би бил опустошителен удар по петролните приходи на Кремъл, като същевременно ще повиши световните цени.
Китай, най-близкият съюзник на Русия, и Индия, която досега винаги се е стремяла да остане неутрална по темата с войната в Украйна, досега пренебрегваха западния натиск да ограничат покупките си на руска енергия като празни заплахи.
Спазването на санкциите би означавало отказ от достъп до руския суров петрол на ниска цена, който е помогнал да предпази икономиките им от покачването на световните енергийни разходи.
В четвъртък ЕС добави две китайски рафинерии –
Liaoyang Petrochemical и Shandong Yulong Petrochemical – в своя списък от санкции срещу Русия. Тези две предприятия са най-значимите китайски компании в санкционния списък на ЕС до момента.
Китайското външно министерство заяви, че Китай е подал официални протести към ЕС.
„Китай силно осъжда и категорично отхвърля многократните незаконни едностранни санкции на ЕС срещу китайски компании, свързани с Русия“, каза правителствен говорител на редовна пресконференция в четвъртък.
Тръмп се престраши да наложи санкции на Кремъл. Ще има ли ефект този ход?
„Ние многократно сме подчертавали, че Китай не е създал кризата в Украйна, нито е страна в нея.“
Ходът на Тръмп с налагане на санкции показва рязка промяна в политиката на Вашингтон, която беше провеждана спрямо Русия до момента. Американският президент отмени насрочената в Будапеща среща между него и Владимир Путин.
Попитан за срещата, руският президент каза, че тя би било грешка тя да се проведе без подходяща подготовка.
Путин допълни, че остава отворен за разговори с Тръмп, като каза, че „диалогът винаги е по-добър от войната“.
Игор Юшков, енергиен специалист от Финансовия университет при руското правителство, каза пред бизнес ежедневника „Комерсант“, че санкциите срещу „Роснефт“ и „Лукойл“ ще накарат азиатските клиенти да се колебаят да купуват директно петрол, което ще принуди компаниите да разчитат на по-дълги вериги от посредници, за да наемат танкери и да продават суровия си петрол – промяна, която ще увеличи разходите.
Ивайло Мирчев: „Нефтохим“ не трябва да попада в ръцете на българската мафия
Въздействието на санкциите ще зависи до голяма степен от това колко строго ще бъдат прилагани – особено дали Вашингтон е готов да наложи вторични санкции на държави, които продължават да правят бизнес с руските петролни компании, коментира The Guardian.
На Русия е даден един месец, за да се подготви преди ограниченията да влязат в пълна сила и вероятно ще използва това време, за да се адаптира към новата ситуация.
Москва отдавна намира начини да заобикаля западните санкции чрез непрозрачни търговски схеми, както и чрез мрежата си от „сенчест флот“.
Тази мрежа, която се базира на остарели кораби, плаващи под неизвестни флагове и управлявани чрез „кухи“ компании в Близкия изток и Азия, е позволила на Русия да поддържа износа на петрол към ключови клиенти в Индия и Китай, въпреки тавана на цените, налаган от Г7 и ембаргото на ЕС.
Според някои настроения в Москва Русия отново ще се адаптира. „Ще се появят нови схеми за продажби“, каза Михаил Звинчук, популярен руски военен блогър с връзки към министерството на отбраната.
„Те ще направят логистиката и разходите по-сложни, но петролният бизнес вече се справя с тези проблеми три години“, добави той.
Мерките срещу „Роснефт“ и „Лукойл“ – които заедно отговарят за точно под половината от износа на суров петрол на Русия и следват санкциите на Великобритания от миналата седмица срещу тези компании – са първите санкции наложени срещу Москва след връщането на Доналд Тръмп в Белия дом през януари и целят да задушат жизненоважните петролни приходи, които финансират военната машина на Кремъл.
Вашингтон се надява санкциите, които доведоха до 5% повишение на световните цени на петрола, да окажат натиск върху Путин да се върне на преговорната маса, удряйки икономическите връзки на Русия.
