Българите са на второ място сред нациите в ЕС, които се чувстват бедни, показва проучване на Евростат. Парадоксално е, че жителите на Гърция са първенци в тази класация.
През 2024 г. субективната бедност в България е достигнала рекордни нива, които силно контрастират със средните показатели за Европейския съюз (ЕС).
Данни на Евростат показват както тревожна тенденция за страната, така и по-оптимистични глобални тенденции за ЕС. В наличните данни се отразява както личното усещане на хората за бедност, така и социално-икономическите реалности, в които живеят.
Какво е субективна бедност и как се измерва?
Субективната бедност е понятието, което описва индивидуалното чувство и възприятие на човек за неговото икономическо състояние. Това е личната оценка дали доходите са достатъчни за покриване на основните нужди и задоволяване на минималния жизнен стандарт според личните критерии и очаквания.
За разлика от обективната бедност, измервана с конкретни прагова стойности на дохода, субективната бедност се събира чрез анкети, в които хората споделят дали се чувстват бедни или имат материални затруднения.
Данни за ЕС и България през 2024 г.
През 2024 г. средното ниво на субективна бедност в Европейския съюз спадна до 17,4% от населението, спрямо 19,1% през 2023 г., което е индикатор за леко подобряване на общото благосъстояние.
Този положителен тренд обаче не се отнася за всички страни-членки.
Най-висок дял на хора, които на лична база се чувстват бедни, продължава да има в Гърция с 66,8%, като непосредствено след нея е България с 37,4%.
В България този показател е нараснал значително – през 2023 г. 33,2% от българите са се възприемали като субективно бедни, а през 2024 г. процентът се е повишил до 37,4%. Това означава, че повече от една трета от населението не се чувства в състояние да покрие основните си нужди и е под постоянен икономически натиск.
Сравнение с обективната бедност и други показатели
Данните на Националния статистически институт (НСИ) отразяват, че линията на бедност у нас през 2024 г. е 763,83 лв. месечно на лице от домакинство, а 21,7% от населението живее под този праг. Това представлява нарастване с около 1,1 процентни пункта спрямо 2023 г., когато съотношението беше 20,6%.
Според допълнителни изчисления, ако се изключат социалните трансфери, бедността в България може да достигне до 46,1%.
Така освен тревожните данни за субективна бедност, която се увеличава, и за обективната бедност, която също се покачва, България продължава да държи първото място в ЕС по риск от бедност и социално изключване. Други показатели, като нивото на доходите и инфлацията, също обясняват ситуацията.
Какво се случва с доходите и цените в България?
Средната заплата у нас нараства, но с темпове изостават спрямо поскъпването на основните потребителски стоки и услуги. През последната година инфлацията достигна около 9%, а цените на храните, горивата и комуналните услуги продължават да растат, което ефективно намалява покупателната способност на българите.
От 1 януари 2024 г. минималната работна заплата беше официално увеличена на 933 лв., което представлява повишение от близо 19,6% спрямо предходната година, а от 2025 г- нейният ръст вече е 1077 лв.
Въпреки мерките за изпреварване на инфлационните ефекти с повишаване на доходите на населението, българите продължават да смятат, че са най-бедните в ЕС.
Увеличението на субективната бедност в България, в контраст с тенденциите в целия ЕС, е отражение на дълбоките структурни проблеми и икономическите предизвикателства, които страната продължава да изпитва.
Социалната политика, макар и с определени мерки в подкрепа на уязвимите групи, не успява засега да обърне тренда и да намали чувството на несигурност сред голям процент от населението.
Ценовата нестабилност, ниските доходи, безработицата и неравенствата са основните фактори, които увеличават риска не само от обективна, но и от субективна бедност.
Това влияе негативно върху качеството на живот и социалната сплотеност.
В перспектива, за да се обърне тази негативна тенденция, България трябва да продължи с реформите в трудовата и социалната политика, да насърчава икономическото развитие и да прилага мерки, които подобряват реалния жизнен стандарт на населението. Необходима е също така цялостна визия и координирани усилия, които да защитават хората от преживяването на бедност както с финансови трансфери, така и с политики за повишаване на доходите и стабилизиране на цените.
До голяма степен очакванията са тези политики да бъдат вписани в бюджета за догодина. До момента обаче не е ясно на какви политики ще заложи правителството, което е изправено пред прекомерни харчове. Въпреки сравнително добрата събираемост на данъците, тези постъпления не са достатъчни, за да удържат бюджета.
