Тази зима европейският енергиен сектор може да се сблъска с голямо предизвикателство, особено ако температурите рязко спаднат. Главният изпълнителен директор на руската енергийна компания „Газпром“ Алексей Милер изрази предупреждение, че газовият баланс в Европа остава нестабилен, особено в контекста на стремежите на Европейския съюз (ЕС) да намали зависимостта си от руския газ, информира Turkiye Today.
„Показателите вече индикират евентуални рискове. Студеното време може да доведе до сериозни трансформации на пазара на природен газ в Европа“, коментира Милер в интервю пред държавния телевизионен канал „Россия-24“.
Тази изява идва в контекста на напредъка на ЕС при приемането на ново законодателство, което предвижда пълна забрана на вноса на руски тръбопроводен и втечнен природен газ (LNG) до края на 2027 г. Тази инициатива е част от стратегията REPowerEU, която има за цел да преодолее дългосрочната енергийна зависимост от Русия, особено след началото на конфликта в Украйна.
По време на среща на енергийните министри в Люксембург, ЕС одобри предложението на Европейската комисия за постепенното елиминиране на руския газ. Въпреки че санкциите срещу Русия изискват единодушие, предложението беше прието с квалифицирано мнозинство: 15 от 27 държави гласуваха за него, като Унгария и Словакия се противопоставиха.
„Тази стъпка ще подкопае енергийната сигурност на Унгария“, изтъкна унгарският външен министър Петер Сиярто, акцентирайки на зависимостта на страната си от тръбопроводните доставки.
Според новия регламент забраната за нови сделки с Русия ще влезе в сила от 1 януари 2026 г. Краткосрочните доставки ще останат разрешени до 17 юни 2027 г., а дългосрочните договори ще могат да бъдат изпълнявани до 1 януари 2028 г.
В отговор на ограниченията в Европа, Русия засилва енергийните си отношения с Китай. Алексей Милер обяви, че страната планира да достави над 38 милиарда кубически метра природен газ на Китай тази година чрез тръбопровода „Силата на Сибир 1“. Той подчерта: „Русия и Китай са основни играчи, които оформят новата структура на световния газов пазар. Русия е най-големият производител, а Китай – най-големият потребител.“
Милер също така разкритикува европейската политика за зелената енергия, отбелязвайки, че зависимостта от възобновяеми източници създава рискове при неблагоприятни климатични условия. Според него наскоро наблюдаваният арктически антициклон, в съчетание с ниски температури, малко слънчево греене и почти липса на вятър, е довел до значителен спад в производството на възобновяема енергия в Европа. Това е накарало множество държави отново да се обърнат към традиционните енергийни източници, като въглища и природен газ.
„Това ясно илюстрира лимитите на зависимостта от възобновяеми източници при екстремни климатични условия“, подчерта Милер. Преди конфликта в Украйна, Русия осигуряваше около 45% от газа, консумиран в ЕС. В момента този процент е спаднал до около 13%, но някои страни – като Унгария, Франция и Белгия – все още внасят втечнен природен газ (LNG) от Русия. Независимо от намалението на тръбопроводните доставки, търговията с руски LNG продължава, което е една от главните причини, поради които Европейската комисия настоява за неговото прекратяване.
