Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Във Вашингтон Симеон Радев не е дипломатически чиновник, който изпълнява само нарежданията от София. В страната на неограничените възможности неговото въображение и енергия се развиват в пълна сила. Търси и намира начини за издигане на авторитета и престижа на България, за вдъхване на доверие – политическо (в разговори с влиятелни лица разяснява, че правителството в София се старае да бъде спазван общественият ред чрез парламентарната демокрация), финансово, икономическо.
Симеон Радев разбира, че макар и слаб, икономическият интерес на САЩ към България може да се засили не толкова с дипломатически действия, колкото с чисто стопански и търговски връзки. За това трябва да се съдейства, да се предизвика интерес у големи американски фирми към България, да се лобира те да търгуват с България или да се строят предприятия в страната.
С писма до А. Ляпчев уведомява българското правителство за проявен икономически интерес от страна на американци към България, или за възможности за сътрудничество – в железопътното дело, в експлоатацията на гори и други дейности, и в търговията.
В интервю за българската преса от 1930 г. предава мнението на американски специалист по храните за американския пазар на консервирани зеленчуци, високото качество на българските зеленчуци и възможностите за износ.
По стопанските и финансови проблеми в следвоенна България дипломатът води разговори при своите срещи с икономисти и юристи. В писмо до А. Ляпчев, специално внимание отделя на срещата с Едуин Уолтър Кемерер (Edwin Walter Kemmerer, 1875 – 1945), американски икономист, един от значимите финансисти за времето си, известен съветник на чуждестранни правителства, и разговора с него за опита му, който би бил полезен за българското банково дело.
Симеон Радев съдейства за разширяване познанията за икономиката и финансите на България – и по негова препоръка от Института Брукингс да изучава икономическите проблеми в България е изпратен Лео Пасволски (Leo Pasvolsky, 1893 – 1953), който публикува изследванията си в книгата „Стопанска България. Със специално изследване върху репарационния въпрос и делото на ОН“ (издадена от института през 1930 г. на английски и преведена през 1932 г. на български език), която е добре приета в Америка и Европа.
Както и в Европа, Симеон Радев се възползва от библиотеки и архиви за изпълнение на своите служебни и изследователски задачи, работи в Конгресната библиотека във Вашингтон, пише статия за Стефан Богориди – „Стефан Богориди и неговото време“ (1929), но ангажиментите го засипват и не успява да я публикува.
Дипломатът поддържа връзки с български музиканти и художници, опитва се да спомогне за техни изяви в Америка. Следи отношението на американската публика към български автори. Отчита, че Елин Пелин и особено неговият разказ „Волът“ е смятан за шедьовър, че в добри литературни списания са публикувани произведения на Йордан Йовков и Ангел Каралийчев, а част от „Записките“ на Захари Стоянов са преведени на английски език. Самият той говори за българската литература пред университетска аудитория.
В интервю Симеон Радев споделя, че студенти в американските университети, Харвард, Принстън, се интересуват от българската история. Търсят библиография, съветват се както с Панаретов, така и с него.
В името на разширяване знанието за България и издигане на авторитетите на нейните водещи личности Симеон Радев работи около посещението на принц Кирил в САЩ през пролетта на 1929 г. Съдейства за срещи на Негово царско височество с официални лица и американски приятели на България и с радост отбелязва в писма доброто впечатление, което той оставя.
Тънък познавач на обществените настроения, особено когато е извън пределите на страната, Симеон Радев преценява, че личността на цар Борис предизвиква интерес и търси възможности да поддържа този интерес. Мнението, че царят на България е най-добрият посланик на своята страна и че неговата дипломация ще бъде специално оценена от американците, той изразява в края на писмо до цар Борис, в което емоционално разказва за вълнуващата церемония пред гроба на Макгахан в Ню Лексингтън, Охайо, където е поставил цветя на паметника в знак на признателност.
Преди това събитие Симеон Радев пише писма до министър-председателя, до самия цар Борис, до български общественици, за изразяване почит към американци със заслуги към българския народ. Споделя в писмо (1926) до министър-председателя Андрей Ляпчев идея за изграждане на паметник в родното му място в щата Охайо, на Джанюариъс Алойшиъс Макгахан журналист, защитник на българите, автор на репортажи за разрушенията и жертвите при потушаването на Априлското въстание през 1876 г.
Пише и за Юджийн Скайлър, учен, писател и дипломат, тогава секретар на американското посолство в Цариград, чийто доклад информира обществеността за жертвите сред цивилното българско население. Напомня и за Никълъс Мъри Бътлър, философ, дипломат и публицист, председател на „Фондация Карнеги за международен мир“ (от 1925), във връзка с Доклада на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни, издаден през 1914 г. от името на фондацията, популярно наричан Карнегиевата анкета.
През юли 1933 г. Симеон Радев е отзован като дипломатически представител във Вашингтон и е назначен за пълномощен министър на разположение във Външно министерство.
В отговора от американския президент Франклин Делано Рузвелт (Franklin Delano Roosevelt), от ноември 1933 г. до НЦВ Борис III на отзователното писмо за Симеон Радев се казва че той „беше спечелил уважението на всички, с които е имал официални контакти…“
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
