Френският министър-председател Себастиен Льокорню обяви пред Националното събрание, че планира да забави пенсионната реформа „до президентските избори“ през 2027 г., с цел да разреши текущата политическа криза във Франция, съобщава Франс Прес.
Това временно отлагане на наскоро приета мярка, която предвижда увеличаване на минималната пенсионна възраст до 64 години, ще им струва „400 милиона евро през 2026 г. и 1,8 милиарда през 2027 г.“, и „трябва да се компенсира чрез икономии“, уточни той по време на речта си за представяне на правителствената програма.
Тази мярка, която е ключова за втория мандат на президента Еманюел Макрон, е в центъра на политическите дебати в страната през последните седмици.
В четвъртък се очакват два вота на недоверие срещу Льокорню – единият от лявата партия „Непокорна Франция“, а другият от крайнодесния „Национален сбор“. Въпреки че двете формации нямат достатъчно депутати, за да свалят правителството, министър-председателят може да бъде заменен, ако социалистите и други леви групи подкрепят своите опоненти, отбелязва Асошиейтед Прес.
Социалистическата партия, която не е част от управляващата коалиция, настоява за отмяна на закона.
Борис Вало, лидер на социалистите в Националното събрание, заяви, че колегите му са готови да поемат „риска“, но подчерта, че не планират да гласуват за вотовете на недоверие. Вало определя замразяването на реформата като „начало“ на окончателната ѝ отмяна.
Страната е в безпрецедентен период на политическа нестабилност след разпускането на Националното събрание през юни 2024 г., което доведе до парламент без ясна мнозинство, разделен между левицата, център-дясното и крайната десница.
„Отсега до януари 2028 г. не предвиждаме повишаване на възрастта за пенсиониране“, увери Льокорню.
Проектобюджетът за 2026 г. беше одобрен вчера сутринта по време на първото заседание на Министерския съвет на второто правителство на Льокорню.
Очакваният дефицит на Франция „е ограничен до 4,7%“ от БВП и „трябва да остане под 5% в края на дискусиите“ в парламента, потвърди министър-председателят.
„Не можем да поставим страната в дългосрочна зависимост от чужди кредитори и няма да позволя публичните финанси да излизат от контрол“, заяви той, напомняйки, че Франция, като втората по големина икономика в еврозоната, има значителен дълг.
Миналата година бюджетният дефицит достигна 5,8% от брутния вътрешен продукт, което е далеч над целта на ЕС от 3 процента. До края на първото тримесечие на 2025 г. публичният дълг на страната ще надвиши 3,346 трилиона евро, или 114% от БВП.
Льокорню призна „някои аномалии“ в данъчната система за богатите и обяви намерението си да наложи „извънреден данък“ на най-богатите французи в бюджета.
Ако парламентът не приеме бюджета за 2026 г., „само враговете на Франция ще се зарадват на подобна криза“, предупреди той.
Речта на Льокорню предизвика смесени реакции в парламента – председателите на Социалистическата партия ръкопляскаха в подкрепа на решението относно пенсионната реформа.
Това решение заплашва да анулира основната икономическа мярка на президента Макрон в момент, когато страната се сблъсква с финансови затруднения, оставяйки го почти без вътрешнополитически успехи след осем години на власт. Освен това, това е признание от страна на Макрон, че отказът от реформа е единственият начин да осигури оцеляване на Льокорню, който е шести премиер за по-малко от две години, съгласно информация на Ройтерс.
Франция е в най-сериозната си политическа криза от десетилетия, докато редица правителства с малцинство се опитват да прокарат бюджети за намаляване на дефицита в условия на конфликти с опонентите в парламента, който е разделен на три ясно разграничени идеологически блока.
Решението на Льокорню да замрази пенсионната реформа рискува не само да разгневи международните инвеститори, но и да настрои срещу него консервативните републиканци, които са против увеличаването на данъците и настояват за по-стриктни икономии, добавя Ройтерс.
Въпреки всичко, Льокорню получава известна подкрепа, когато Лоран Вокие, лидер на „Републиканците“ в долната камара, предлага помирителна позиция, казвайки, че е по-добре да се стигне до споразумение за бюджета, отколкото да се рискува с нови избори. „Франция има нужда от бюджет“, добави той, посочвайки, че забавянето на приемането на закона ще влоши допълнително дефицита.
Льокорню предлага съкращения на разходите от 30 милиарда евро (35 милиарда долара) и целеви дефицит от 4,7 процента. Независимият финансов регулатор на Франция определи тези планове като утопични и предупреди, че мерките за затягане може да не се реализират, ако правителството падне.
Няколко часа преди речта на премиера, Еманюел Макрон оказа натиск върху социалистите, като заяви на заседание на Министерския съвет, че ще разпусне парламента, ако правителството отново бъде свалено с вот на недоверие. Той акцентира на важността на институционалната стабилност и компромисите, според представителя на правителството.
Преназначаването на Льокорню е възприемано като последен шанс на Макрон да вдъхне нов живот на втория си мандат, отбелязва АП.
Предишният опит на макрониста да формира правителство срещна сериозни критики и той подаде оставка миналата седмица, на следващия ден след представянето на министрите си.
