Начало Пари ОБЗОР ...

ОБЗОР Световните пазари навлизат в новата седмица и новия сезон на отчетите с рекордни стойности и тревоги за потенциален срив на „балона“ при изкуствения интелект

39
ОБЗОР
                                                                                                Световните пазари навлизат в новата седмица и новия сезон на отчетите с рекордни стойности и тревоги за потенциален срив на "балона" при изкуствения интелект

Финансовите експерти често отбелязват, че с падането на листата през есента, борсовите индекси също могат да изпитат спад. През изминалата седмица немският индекс DAX достигна нови върхове, докато основните американски индекси продължават да установяват рекорди. Цената на златото временно надхвърли 4000 долара, а среброто премина границата от 50 долара за тройунция за първи път след 2011 г. Въпреки това, биткойнът неизменно постига нови рекорди почти всеки ден. Пазарът на облигации обаче остава стабилен, а доларът показа ръст спрямо пониженията си от началото на годината, коментират аналитиците от „Маркетпулс“.

В Америка президентът Доналд Тръмп се фокусира предимно върху въпроси, свързани с Близкия изток и националната сигурност, отколкото на икономическите аспекти – ситуация, която според специалистите на германската банка „Хелаба“ (Helaba), може да се окаже положителна за долара.

Търговско напрежение между САЩ и Китай

Отношенията между Вашингтон и Пекин отново се изостриха. В петък Тръмп спомена плановете си за среща с китайския президент Си Цзинпин в Южна Корея, след като Китай разшири ограниченията за износа на редкоземни елементи. В отговор Трамп обяви намерението си да увеличи тарифите за китайските стоки до 100% от 1 ноември.

„Поради факта, че Китай зае безпредшествена позиция, от 1 ноември 2025 г. (или по-рано, в зависимост от действията на Китай) САЩ ще увеличат тарифите за внос от Китай до 100%“, съобщава изявление от Белия дом. Според Тръмп, този ход е отговор на „крайно агресивните“ действия на Пекин относно редкоземните метали.

Китайското правителство от своя страна подчерта, че тарифите от Вашингтон са „лицемерни“, защитавайки своите ограничения на износа, но без да предприема нови реципрочни мита.

„Страхът от нова търговска криза между двете водещи икономики в света е като дамоклев меч над инвеститорите“, казва пазарният анализатор Тимо Емден от „Емден Рисърч“ (Emden Research). „Думите на Тръмп не само добавят напрежение в икономическата политика, но също усилват несигурността по пазарите“, добавя той.

Несигурност относно данните от САЩ

Икономическите индикатори в САЩ продължават да се забавят поради частичното затваряне на правителството. Липсата на официални данни затруднява аналитиците, които очакват информация за инфлацията, търговията на дребно и индустриалното производство.

За осигуряване на средства, необходимо е мнозинство от поне 60 гласа в Сената, което демократите отказват да предоставят.

Републиканците настояват за „чиста продължителна резолюция“ – временно удължаване на настоящите разходи. Това обаче не взема предвид предстоящите съкращения в задължителното здравно осигуряване, на които демократите остро се противопоставят.

Според анализа на Конгресната бюджетна служба, последната блокада от 2018 до 2019 г., продължила 35 дни, е довела до загуба в производството от 11 млрд. долара, а след възстановяване на активността, нетните щети са били около 3 млрд. долара – само 0,015% от БВП в това време.

Въпреки значителните последици за домакинствата и фирмите, особено при забавени разрешителни и плащания, краткотрайната блокада на правителството се разглежда като управляемо събитие. Най-сериозното последствие обаче остава загубата на имиджа на Съединените щати. Този път ситуацията би могла да се влоши след, като президентът Тръмп обяви, че ще освободи не само „несъществени“ служители, както обикновено по време на такива случаи, но и ще ги уволни.

От януари до сега, броят на федералните служители е намален с почти 100 000, без да се включват тези, които са в неплатен отпуск. Според анализа на „Хелаба“, ефективността на останалите служители е допълнително повредена от агресивната политика на правителството спрямо собствената му администрация, което води наблюдателите да отбелязват, че „много американци едва ли ще усетят новото затваряне на правителството“.

Според Крис Уилямсън, главен икономист в „Ес енд Пи Глобал Маркет Интелиджънс“ (S&P Global Market Intelligence), инфлационните данни ще бъдат следени отблизо за признаци, че увеличените тарифи се прехвърлят на крайния потребител. „Досега инфлацията не е показала толкова рязък ръст, колкото се опасяваха много, но е все още рано да се прецени колко силно митата ще влияят на цените“, отбелязва Уилямсън в своя анализ.

На валутния пазар доларът получава подкрепа от нестабилност в други региони. Във Франция оставката на премиера Себастиен Льокорню оказа натиск върху еврото, а японската йена допълнително отслабна. Новият лидер на Либерално-демократическата партия, Санае Такаичи, която преди това беше считана за потенциален бъдещ премиер, е за разширена парична политика, наподобяваща тази на Шиндзо Абе. Това засега подкрепя японските акции, като индексът Nikkei достига рекордно високо ниво. Все пак, политическата несигурност в Токио нарасна след разпадането на управляващата коалиция.

В Германия данните от промишлеността останаха слаби – както новите поръчки, така и производството се свиха. „Управляващата роля на борсовия оркестър все още остава при темата „изкуствен интелект“. Стремежът на пазарите да продължат растежа си, въпреки нарастващите опасения относно рентабилността на мащабните инвестиции, продължава, благодарение на впечатляващите резултати на компании като „Ей Ем Ди“ (AMD)“, отбелязват от „Хелаба“.

Вашингтон: срещи на МВФ и Световната банка

Новата седмица ще бъде посветена на срещите на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка в Вашингтон, които ще се проведат на фона на тревоги относно потенциален „балон“ на акционния пазар, особено в технологичния сектор. Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ, предупреди, че „оценките се приближават до нивата от ерата на интернет бум преди 25 години“, добавяйки, че „раздробяването може да забави глобалния растеж и да задълбочи уязвимостите“.

Анализ на Блумбърг подчертава, че предупреждението от Георгиева е по-релевантно от това на МВФ от 2000 г., веднага преди спукването на „дот-ком“ балона. Тогава въздействието на Федералния резерв и неговата основна лихва стана належащо.

Няколко централни банки вече изразиха своята загриженост относно възможен срив. „Банк ъф Ингланд“ предупреди за риска от „остра корекция“, докато Европейската централна банка (ЕЦБ) отчете „високи оценки на пазарите“, а Резервната банка на Австралия също подчерта уязвимостта на финансовата система.

Очакваният доклад на МВФ за глобалната финансова стабилност, както и новите икономически прогнози, ще бъдат основни теми през седмицата.

Начало на сезона на отчетите в САЩ

През следващата седмица в Съединените щати започва сезонът за отчетите за печалбите за третото тримесечие на 2025 година. Инвеститорите ще бъдат насочени към резултатите на водещите американски банки и технологични компании, които обикновено задават тон за отчетния период, споделят от „Алианц Рисърч“ в своя анализ за седмицата.

Сред първите, които ще оповестят своите резултати, са „Джей Пи Моргън“ (JPMorgan), „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs), „Уелс Фарго“ (Wells Fargo) и „Ситигруп“ (Citigroup), които ще публикуват своите отчети в срок на вторник. На следващия ден се очакват данни от „Банк ъф Америка“ (Bank of America) и „Морган Стенли“ (Morgan Stanley).

„Банките предоставят прозорец към американската икономика“, казва Ирене Тънкъл, главен стратег за американските акции в „Би Си Ей Рисърч“ (BCA Research) пред Ройтерс. „Ако установим, че потребителите продължават да харчат и търсенето на кредити се повишава, мога да започна да вярвам, че не сме на крачка от свиване“.

Европа, Близкият изток, Африка

Данните за еврозоната ще бъдат ограничени, посочва главният инвестиционен стратег на „Алианц Рисърч“ (Allianz Research) Щефан Рандорф. Изказванията на президента на ЕЦБ Кристин Лагард и управителя на „Банк ъф Ингланд“ Андрю Бейли ще бъдат сред ключовите събития през седмицата за Стария континент.

В еврозоната акцентът ще бъде върху финансовото състояние на Франция, където Себастиен Льокорню се завърна на поста премиер и трябва да формира правителство преди представянето на бюджета. Очакват се също индексът на инвеститорското доверие по данни на Центъра за европейски икономически изследвания Цет Е Ве (ZEW) в Германия в вторник и индустриално производство в еврозоната в сряда.

В петък, проектът за актуализиране на рейтинга на Италия от „Морнингстар Ди Би Ар Ес“ (Morningstar DBRS) може да повлияе на пазарите. При положителна перспектива, увеличението на рейтинга би присъдило на страната най-висока оценка от 2018 г. насам.

В Обединеното кралство данните за заплатите и БВП за август могат да покажат незначителен ръст в икономическата активност. В Израел, данните за инфлацията, които ще бъдат обявени в сряда, най-вероятно ще покажат ускорение до 3,1% през септември, в сравнение с 2,9% през август. В Африка очакваме механични данни за инфлацията в Нигерия, които вероятно биха показали спад под 20% за първи път от 2022 г.

Северна Америка

В САЩ, където публикуването на икономически данни остава забавено поради спирането на правителството, продължава вниманието към изказванията на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл. Във вторник той ще представи прогнозите си за икономиката и паричната политика пред Националната асоциация за бизнес икономика.

Речта на Пауъл ще бъде ключов момент в седмицата, изпълнена с изказвания от членове на Федералния резерв, включително Кристофър Уолър, Майкъл Бар и Стивън Майрън, както и президентите на регионалните банки Анна Полсън, Сюзън Колинс и Алберто Мусалем.

В сряда, централната банка ще публикува своята „Бежова книга“, съдържаща информация за текущото икономическо състояние в страната. Данните за продажбите на жилища и новото строителство могат да предоставят допълнителна представа за имотния пазар.

В Канада, вниманието ще бъде насочено към участието на финансовия министър Франсоа-Филип Шампан и управителя на централната банка Тиф Маклем на срещите на МВФ. Заместник-управителят Каролин Роджърс ще говори в Ванкувър относно необходимостта Канада да увеличи производителността си.

Азия

В Азия, седмицата ще бъде доминирана от смесица от данни относно търговия, инфлация и решения на централните банки. Китай ще публикува данни за търговията, вероятно показващи ръст в износа през септември. Индия също ще оповести забавяне на растежа на потребителските цени.

Централната банка на Сингапур вероятно ще запази монетарната си политика непроменена след две последователни облекчения по-рано през годината. Няколко централни банки ще публикуват предварителни данни за БВП за третото тримесечие, които с голяма вероятност ще потвърдят забавяне в растежа.

В Япония, се очакват изказвания от членове на управителния съвет на централната банка, включая Наоки Тамура и заместник-гуверньорът Шиничи Учида, на фона на политическата нестабилност след изборите на Санае Такаичи.

Данните за заетостта в Австралия ще покажат дали трудовият пазар остава стабилен, докато Южна Корея и Малайзия ще обявят търговски данни, а Сингапур – данни за износа.

Латинска Америка

В Аржентина сделката за валутен суап с Министерството на финансите на САЩ на стойност 20 млрд. долара временно стабилизира песото, но икономическите предизвикателства остават. Очакваните данни за инфлацията, които да излязат във вторник, вероятно ще покажат месечно увеличение от над 2%.

Бразилия и Перу ще публикуват предварителни данни за БВП за август, докато Колумбия ще предостави резултати за промишленото производство и търговия на дребно, които най-вероятно ще покажат бавно възстановяване.

Новата седмица стартира с изключително високите оценки на капиталовите пазари, но и с растящо напрежение сред централните банкери, които се опитват да предотвратят повторение на събитията от 2000 г., когато внезапният спад на технологичните акции предизвика глобален финансов шок. Растящите опасения за „прегряване“ ще подтикнат централните банки да продължат да балансират между подкрепа за растежа и предотвратяване на бъдещи икономически кризи.