Годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) започват днес във Вашингтон. Форумът събира финансови министри, централни банкери и други високопоставени представители на страни и организации от цял свят, за да обсъдят състоянието на световната икономика и развитието на многостранните институции в период на повишена несигурност както в краткосрочен план, така и от гледна точка на дългосрочните предизвикателства.
Очаква се от българска страна да участват управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев и заместник-министърът на финансите Методи Методиев.
Степента на несигурност в глобален план е изключително висока в резултат от множество промени – от наблюдаваните в геополитиката и технологиите до демографски и климатични предизвикателства, посочи управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева в навечерието на срещите. „Това е новото нормално и е тук, за да остане“, подчерта тя. Същевременно световната икономика показва по-голяма устойчивост от очакваното през 2025 г., но рисковете за бъдещето остават високи, отбеляза Георгиева.
Анализите на МВФ за икономическите тенденции и прогнози ще бъдат представени утре с публикуването на доклада „Световни икономически перспективи“, който се очаква да покаже, че въпреки очакванията тази и идната година ще бъде отбелязан растеж, макар и слаб. Въпросът е докога може да се запази тази устойчивост, отбелязват анализатори на Атлантическия съвет. Експертите ще наблюдават дали МВФ ще представи убедителен анализ за уязвимостта на икономиката от рисковете, произтичащи от прекомерна концентрация (т.е. зависимостта от дейности, свързани с изкуствения интелект) и за евентуалните забавени ефекти от повишаването на митническите ставки, които засилват вероятността от лека стагфлация в краткосрочен план, особено в САЩ, отбелязват анализаторите. Фондът би могъл да препоръча на страните да приемат мерки за смекчаване на тези рискове.
Друг въпрос на срещите според експерти ще бъдат механизмите за преструктуриране на суверенни дългове предвид високото ниво на държавен дълг, който макар да се стабилизира на световно ниво според публикуван неотдавна доклад на МВФ, е на равнище от 235 процента от глобалния брутен вътрешен продукт. Докато особена тревога будят високите равнища на задлъжняване в развиващите се страни, в Европа продължаващата политическа криза във Франция насочи вниманието към нарастващите дълг и дефицит на втората по големина икономика на еврозоната и провокира опасения от нова дългова криза.
Значително място в дискусиите се очаква да намери и справянето с „двойния шок“ – комбинацията от повишените вносни мита на САЩ и пренасочването на промишления свръхкапацитет на Китай, който насочва износа си към трети страни, което се очаква да тласне общия му търговски излишък до рекордните 1,2 трлн. долара тази година.
