Повишаващите се цени на сладкарските суровини представляват значително предизвикателство за сектора. Това заяви в интервю за БТА Мариана Кукушева, председател на Националния браншов съюз на хлебарите и сладкарите.
Тя отбеляза, че цените на шоколада зависят от процента на съдържание на какао. В тази връзка, Кукушева припомни, че сектора е искал белият шоколад да не се нарича шоколад, тъй като не съдържа какао, а само остатъчни мазнини от обработката на какао.
Кукушева акцентира, че българските потребители са големи ценители на сладкарството и ценят традициите, а за всеки празник се работи усърдно от местни майстори за приготвянето на десерти.
„Сладкарските изделия не са основни храни, а лукс на масата, „черешката на тортата“, но българите не се отказват от тях. През лятото се консумира много сладолед, който е част от сладкарските изделия,“ подчерта тя.
Относно популярността на дубайския шоколад, Кукушева отбеляза, че в България интересът е слаб в сравнение с други страни. „Това е маркетингов продукт, който получи голямо внимание на пазара след появата си. Той е показателен за това как технологична грешка във хранително-вкусовата промишленост успява да се наложи, благодарение на правилната легенда,“ заяви тя.
Кукушева подчерта, че сладкарството е занаят, който носи по-големи предизвикателства в сравнение с другите области на хранително-вкусовата промишленост. „Често става въпрос за изделия, които трябва не само да предлагат уникален вкус, но и да осигуряват здравословни ползи. Те следва да отразяват и сезонните вкусове на потребителите,“ добави тя.
Тя заяви, че наличието на квалифицирани работници в този сектор е голямо предизвикателство. „Малко млади хора завършват професионални училища и искат да се развиват в сладкарството и хлебарството, тъй като трудът в този бранш е почти денонощен и често свързан с празници. Често този труд не получава необходимото признание,“ заяви Кукушева.
Тя също така отбеляза, че в България оперират мултинационални компании с локално производство, което е положителен аспект – това увеличава брутния вътрешен продукт, осигурява работни места и внедрява модерни технологии в производството.
Кукушева добави, че приготвянето на традиционни десерти прави България отличителна в туризма. По думите й, българите са се наситили на сладкиши с разнообразна визия, но подобен вкус, например петифури от хотелските ол инклузив почивки.
Тя изтъкна, че сладкарството е предизвикано от трудности, тъй като е трудоемък и празничен занаят, който изисква пълна отдаденост и майсторлък, който не бива да се пренебрегва.
„Дозата прави лекарството. Българската кухня е разнообразна и сезонна. Нека не се отклоняваме от това, тъй като подобни опити няма да имат успех,“ акцентира Кукушева.
Тя добави, че здравословното в храните е това, което е било традиционно консумирано от поколения. „Не можем да твърдим, че захарта е по-вредна от подсладителите. Тя е полезна в необходимата доза за енергия,“ заяви тя.
Кукушева посочи, че е важно да се търсят български храни с акцент на сезонността. „Ако през определен период от годината е типично да искаме ябълки, не е разумно да препоръчваме манго или годжи бери вместо шипки и дренки, богати на витамин C. Зад дебатите относно храни с ‘изключителни здравословни качества’ стои мощна маркетингова стратегия,“ добави тя.
Тя напомни, че приготвянето на храна за децата у дома играе важна роля за формирането на техния кулинарен вкус.
