Симеон Радев във Вашингтон – как се защитават българските интереси от другата страна на океана

Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.

Във Вашингтон Симеон Радев наследява уважавания български дипломат Стефан Панаретов, първия български дипломатически представител в САЩ, заемал този пост в продължение на 11 години.

Симеон Радев високо цени работата на своя предшественик и продължава неговата политика – поддържане и засилване на интереса на американците към Балканите и конкретно България във всички аспекти – политика, икономика, култура, образование, хуманитарна подкрепа за страдащите.

Още в първите си дипломатически визити в американската столица получава уверения, че в Америка има традиционни симпатии към България, дължащи се и на неуморната работа на Ст. Панаретов.

Симеон Радев среща и се опира на приятелско отношение, което с опитност, качества и връзки се заема да разшири.

Дипломат в едни от горещите точки по време на войните, Симеон Радев продължава усилията за защита на българските интереси. В американската столица среща разбиране на тези усилия – през годините от българска страна е изразено положително отношение към принципите, развити от американския президент Удроу Уилсън, за постигане на траен мир.

Има много свидетелства за уважение и зачитане на тези принципи още от трудното време на Солунското примирие и поканата към американския консул Доминик Мърфи да съпровожда българската делегация.

След пристигането си в американската столица Симеон Радев отделя заслужено внимание на американския историк от Университета Харвард Арчибалд Кулидж (Archibald Cary Coolidge 1866 – 1928), основател на американската славистика, експерт при американската делегация по време на Парижката мирна конференция, който, както емоционално отбелязва в едно интервю С. Радев, на връщане от Париж казал, че неуспехът да бъде запазена Западна Тракия за България ще е най-скръбният спомен в живота му.

През този период стои и въпросът за българския излаз на Бяло море. Симеон Радев прави задълбочен разбор на чл. 48 от Ньойския договор в изложение, публикувано в академично издание в Ню Йорк. Резюме на неговите виждания е поместено и в българските вестници, което остава без особен отзвук.

По българските интереси в Тракия прави консултации с американски професори по международно право, споделяйки аргументи и тълкувания.

Пряк участник в преговорите за Ангорския договор, С. Радев продължава да следи проблема с бежанците от Източна Тракия и Мала Азия, техните имоти и права. Дава интервюта, пише писма до водещите политически фигури в страната, за да изясни позицията си и тънкостите на темата, които той много добре познава.

Следи с интерес дебатите в Народното събрание, а и в пресата по повод ратификацията на Ангорския договор и реагира с откровени критики към слабостите на българската външна политика.

Отчитайки симпатиите на американското общество към България С. Радев поставя на първо място хуманитарната подкрепа за страната. В писмо до министър председателя А. Ляпчев съобщава за отпуснати от Рокфелеровата фондация 10 хиляди долара за бежанците в България през 1927 г.

След земетресението в Южна България през 1928 г. С. Радев заминава за Ню Йорк, за да търси възможност за осигуряване на помощи, създаден е комитет, който събира и изпраща помощи за пострадалите. По-късно той участва в инициативите за награждаването на най-изявените активисти при изпращането на хуманитарна помощ.

Като опитен дипломат и познавач на балканските проблеми съставя в края на 1928 г. „Промемория по повод подписването на Спогодбата „Моллов-Кафандарис“ (Спогодбата урежда финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България и е подписана от финансовите министри Моллов и Кафандарис през декември 1927 г.), в която обяснява някои от важните въпроси на правителствени плащания спрямо частни лица.

В името на експертната помощ и влияние на хората на науката С. Радев отправя писмена молба до цар Борис III да се срещне с професора по международно право в университета в Принстън Филип Браун (Philip Marshall Brown 1875 – 1966), по време на негова обиколка на Балканите, в рамките на която ще посети и София, като го уверява, че проф. Браун е осведомен по съвременната международна политика.

Именно той съдейства за среща на българския дипломат в Принстън с негови колеги професори, с които, както пише С. Радев, обсъдили Балканския въпрос.

Презокеанската отдалеченост дава възможност на Симеон Радев да види в по-голяма цялост следвоенна Европа, тенденциите и настроенията. Както сам той признава (в писмо до Михаил Маджаров), външната политика на България непрекъснато обсажда ума му.

В писма до министър-председателя Андрей Ляпчев развива своите идеи, които са подкрепени със солидни познания за фактите и за детайлите, с опита на участник в миналите преговори. В тях може да се видят широта на погледа, визия, вложени чувства, надежди и вяра.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.

Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.