Трийсет и пет години след германското обединение, проучване на социологическия институт „Форза“ показва увеличаваща се дистанция между източната и западната част на страната, информира „Франкфуртер рундшау“.
Само 35 процента от над 1000 анкетирани смятат, че Източна и Западна Германия са се интегрирали в едно цяло. За 61 процента съществуват главно разделителни фактори, а в Източна Германия тази стойност достига 75 процента.
Проучването е инициатива на фондацията за преразглеждане на диктатурата на ГЕСП (Германска единна социалистическа партия, управлявала в бившата ГДР) преди годишнината от обединението на 3 октомври 1990 г.
Институт „Форза“ провежда подобни изследвания от 2003 г. насам.
Данните показват, че от 2004 г. до 2019 г. делът на хората, които смятат, че Източна и Западна Германия са се сплотили, нараства от 28 на 51 процента. След това обаче чувството за общност отново намалява. През 2020 г. е 47 процента, през 2023 г. – само 37 процента, а сега е с два пункта по-малко. През 2025 г. само 23 процента в Източна Германия ще имат усещане за единство, а в Западна Германия – 37 процента.
Сред 60-годишните и по-възрастни хора, много от тях са критични относно единството – 25 процента от тях смятат, че сближаването е било успешно, докато 70 процента подчертават предимно разделителните фактори, отбелязва „Франкфуртер рундшау“.
Младите хора имат съвсем различно мнение – сред анкетираните на възраст от 14 до 29 години около 47 процента твърдят, че изтокът и западът са се обединили значително в един народ, докато 52 процента не са съгласни с това.
Разглеждането на миналото е важно за мнозина
Резултатите от проучването показват, че мнозинството (85 процента) смятат, че е важно или изключително важно да се продължи да се обръща внимание на периода на бившата ГДР и диктатурата на ГЕСП, докато 14 процента смятат, че това е по-малко важно или незначително.
„Резултатите илюстрират колко крехко е чувството за единство – и в същото време, че общата култура на паметта е най-силният свързващ елемент в нашето общество“, заяви Анна Камински, директор на федералната фондация за преразглеждане на миналото. „При отслабване на чувството за сближаване, общото историческо осмисляне става все по-значимо“, добави тя.
Анкетираните от института „Форза“ между 8 и 11 септември включвали 1004 души над 14 години, които са били запитани дали са съгласни с твърдението: „Хората от Източна и Западна Германия вече значително са се обединили в една нация“. Те също така оценили твърдението, че „хората в Германия се интересуват от ерата на бившата ГДР и диктатурата на ГЕСП“ като „много важно“, „важно“, „по-малко важно“ или „незначително“.
Как е протекла ситуацията с безработицата на Изток и Запад
Безработицата рязко нарасна през 90-те години на XX век и бе по-висока в Източна Германия в сравнение с Западна. Източногерманските провинции преминаха през двоен шок – трансформация от индустриално към услугово общество и внедряване на пазарна икономика, отбелязва Цет Де Еф.
Пазарните сътресения удариха особено силно по хората над 40 години, които някои експерти наричат „частично изгубено поколение“.
Икономическото изоставане в Източна Германия все още е актуално в много сфери. През 2024 г. служителите с пълен работен ден в Източна Германия печелят с 837 евро по-малко от колегите си в Западна Германия.
Средното богатство на домакинствата е също по-високо на Запад, отколкото на Изток. Като резултат, „озитата“, както наричат източногерманците, наследяват по-малко. През 2024 г. западногерманците получават четири пъти повече от наследства и дарения в сравнение с хората на изток.
Частната собственост има по-дълга история в западните провинции, отколкото в Източна Германия, където бившето правителство на ГДР стремеше да национализира имуществото и бизнеса или да ги превърне в кооперативи.
В допълнение към икономическите фактори, други структури допринасят за неравенството; например, в Източна Германия живеят по-малко млади хора в сравнение с Западна. Освен това, населението на Западна Германия нараства, докато в Източна намалява.
Според социолози, комбинацията от икономически и социални обстоятелства може да доведе до „спирала на упадък“ в засегнатите региони. Това може да създаде самоподсилваща се система от негативни фактори, съпроводена от висока подкрепа за крайнодясната партия „Aлтернатива за Германия“ (АзГ). Само преди две седмици проучване на института ИНСА показа, че АзГ е подкрепяна повече от консервативния блок ХДС/ХСС.
Източна Германия обаче демонстрира предимство по отношение на равенството между половете, отбелязва Цет Де Еф. Жените в Западна Германия по-често работят на непълен работен ден в сравнение с тези в източната част. Поради недостиг на работна ръка и различни ценности, правителството на бившата ГДР насърчаваше жените да работят. Услугите за деца също са по-разширени в източните провинции. Тази разлика остава и днес особено видима за деца под тригодишна възраст.
Тези структури допринасят за по-малката разлика в заплащането между половете в Източна Германия. Западните жени получават с 17 процента по-ниски заплати от мъжете, докато в Източна разликата е значително по-малка – само 5 процента.
Десетте точки на Хелмут Кол
На 28 ноември 1989 г. федералният канцлер д-р Хелмут Кол представи в Бундестага в Бон десет точки за постепенно преодоляване на разделението на Германия. Тази програма, за която могат да се намерят материали в архива на ХДС, се превърна в основополагащ документ за завършване на германското обединение. Когато Кол се изправи пред парламента на 28 ноември 1989 г. сутринта, само малцина знаели какво ще произнесе.
Петте от десетте точки, които той изтъкна, определяха етапите на вътрешногерманското развитие: първо – незабавни мерки; второ – развитие на икономическото, технологичното и културното сътрудничество; трето – значително разширяване на федералната помощ при „задължително решение за основна промяна на политическата и икономическата система в бившата ГДР, което трябва да бъде направено необратимо“; четвърто – концепцията за „договорна общност“, за която говори Ханс Модров в своята правителствена декларация от 17 ноември 1989 г.; пето – също така, „конфедеративни структури между двете германски държави“, с цел да се създаде федерация или федерална структура в Германия.
На практика, програмата на Кол преминава от вътрешногерманските на международни аспекти, документирвайки интеграцията на германското обединение в международния контекст:
Шесто – Кол призовава за развитие на отношенията между Изтока и Запада; седмо – за продължаване на европейското обединение и разширяване към бившите комунистически държави в Централна и Югоизточна Европа; осмо – за напредък в процеса на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа; девето – за „широки и бързи стъпки в разоръжаването и контрола над въоръженията“.
В заключение, десето – трябваше да се постигне „мирно състояние в Европа“, което да позволи на Германия да възстанови своето единство.
По този начин Кол предложи с десетте точки концепция, която беше балансирана и избягваща термина „обединение“.
Според архивите на Бундестага, програмата на канцлера Кол предизвика различни реакции по света.
САЩ приветстваха възможното обединение, при условие че то се осъществи в рамките на НАТО и европейската общност, като се вземат предвид правата и отговорностите на съюзниците. Бившият Съветски съюз, Великобритания и Франция реагираха отрицателно. Позицията на Москва беше разбираема, както и онова на Париж и Лондон, които се тревожеха за прекалено силна и влиятелна Германия в централна Европа, способна да предизвика непредвидими последици за мирната архитектура в Европа.
Днес времената са различни.
Ще бъде интересно да се види какви изводи и идеи ще бъдат споделени на националната церемония за Деня на германското единство през 2025 г., която ще се състои в Конгресната зала в Саарбрюкен под мотото „Бъдеще чрез промяна“. Главните речи ще бъдат произнесени от федералния канцлер Фридрих Мерц и министър-председателката на провинция Саар и настоящ председател на Бундесрата (горната камара на германския парламент) Анке Релингер. Френският президент Еманюел Макрон също ще участва в церемонията, като неговото слово ще бъде първото от повече от 20 години на чуждестранен държавен глава по повод германското обединение.
