Дебатът за бъдещето на българската енергетиката често пъти се върти около познати опорни точки: въглищата осигуряват сигурността на доставките; ядрената енергия гарантира ниски цени; възобновяемите енергийни източници са само допълнение. Данните разкриват друга картина, сочат анализите в доклад, подготвен от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), чието основно послание е Електрификацията на „всичко“ ще бъде двигател на икономическото развитие на България.
България може да съкрати парниковите емисии с 90 на сто до 2040 г. и да постигне отрицателни емисии към 2050 г., без това да доведе до рискове пред енергийната сигурност или рязък скок в цените.
Напротив, развитието на върхови, чисти технологии, включително възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), в комбинация със системи за съхранение, ядрени мощности от ново поколение и алтернативни горива, ще се превърнат в мотор за развитието на икономиката на страната чрез привличане на многомилиардни инвестиции в сектори с висока добавена стойност.
Отключването на този огромен потенциал зависи от осъществяването на ключови политики, като либерализацията на електроенергийния пазар, модернизацията на електроенергийните мрежи и интегрирането на икономиката ни във веригите на доставки на най-динамичните технологични компании в ЕС и САЩ.
От ключово значение е и разработването на запасите на България от стратегически природни ресурси, които са в основата на устойчивото развитие на най-динамичните икономически отрасли като производството на полупроводници, батерии и компоненти от ВЕИ индустрията.
Анализът, представен по време на кръгла маса, организирана от Центъра, на тема „Ускорен енергиен преход: Политики и иновации за устойчиво развитие до 2040 г.“ се основава на два сценария за бъдещата структура на българската енергетика и икономика до 2050 г.:
- Базов сценарий: предвижда продължение на настоящите политики.
- Сценарий „Готови за 2040 г.“: основава се на целите на Европейския съюз за 90 на сто намаляване на емисиите на парникови газове до 2040 г. Той включва и амбициозни енергийни и климатични политики.
В базовия сценарий, България изкуствено удължава живота на въглищните електроцентрали до 2038 г. чрез продължаване на преките и непреките субсидии за сектора.
Правителството инвестира в два нови ядрени блока, които няма да бъдат готови преди 2040 г., но ще изиграят ключова роля постепенно да заместят сегашните пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“. Сградният сектор и транспортът остават на заден план, без политическа воля или целенасочено финансиране за енергийната им трансформация.
Макар че общите парникови емисии намаляват с около 55 на сто до 2040 г., това е далеч под целта на ЕС за 90%. България остава зависима от вносни изкопаеми горива и изостава в процеса на внедряване на върхови технологии за чиста енергия.
В алтернативния сценарий „Готови за 2040 г.“, амбициите за декарбонизация и конкурентоспособност са подплатени с политическа воля и се основават на последователна стратегия.
Въглищните мощности се извеждат от експлоатация до 2030 г., а развитието на ВЕИ сектора се основава на балансирани инвестиции в слънчеви, вятърни и батерийни мощности, чието разгръщане се случва в комбинация с навлизането на умните мрежи и завършването на ключови вътрешни и междусистемни електропреносни връзки.
Така електроенергията се превръща в гръбнак на икономическата трансформация на страната към иновации и конкурентоспособност. До 2040 г. емисиите намаляват със 77 на сто спрямо 2023 г., достигайки 7,8 млн. тона CO₂e, а до 2050 г. България може да постигне и климатична неутралност.
Електрификацията на икономиката води до ръст на електроенергийното потребление с около 12 на сто към 2030 г. и с 25 на сто до 2050 г., но почти двойно по-голямото производство на електроенергия неутрализира рисковете пред сигурността на доставките и води до устойчиво понижение на цените на електроенергията.
За да осъществи амбициите на сценария „Готови за 2040 г.“, България трябва да предприеме ключови реформи. Следва да се отключат фондовете на ЕС за насърчаване на справедливия преход и модернизацията на икономиката, които да подкрепят внедряването на чисти технологии.
Това означава и по-ефективното инвестиране на средствата от продажбата на квоти за въглеродни емисии и създаването на по-амбициозен Социален план за климата за преодоляване на негативните финансови последствия от увеличаването на тежестта на въглеродните данъци върху най-уязвимите потребители.
Въвеждането на нови ядрени мощности ще е най-изгодно в периода след 2040 г., като е от ключово значение вложеният обществен ресурс да бъде подплатен с дългосрочни договори за изкупуване на произведената ядрена електроенергия.
Така развитието на върхови ядрени технологии, включително и внедряването на малки модулни реактори, ще е съчетано с привличането на огромни частни инвестиции, например от американски и европейски технологични гиганти, които ще имат нужда от голямо количество енергия, за да захранват моделите на изкуствения интелект.
Същевременно, България следва да завърши либерализацията на електроенергийния пазар, като премахне регулираните тарифи и ограниченията върху приходите на производителите.
Въвеждането на динамично ценообразуване и интелигентни измервателни уреди ще превърнат потребителите в активни участници в енергийния преход, а укрепването на независимостта на регулатора ще даде повече предвидимост на инвеститорите.
Средствата във Фонда за сигурност на електроенергийната система трябва да бъдат насочени към целеви социални програми за уязвими домакинства, а не за кръстосано субсидиране на въглищните централи.
Текстът е публикуван в „Икономически живот“. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
