Напрежението, породено от провокациите над въздушното пространство на ЕС и НАТО, все повече се разраства. Някои европейски лидери заявяват пряка загриженост за сигурността на континента и общността, като все повече ситуацията се сравнява с годините на Студената война.
Европа се намира в „най-трудната и опасна ситуация от Втората световна война насам“. Затова предупреди датският министър председател Мете Фредериксен.
„Мисля, че това е сериозно. Мисля, че войната в Украйна е много сериозно предизвикателство. Когато погледна към днешна Европа, мисля, че ние сме в най-трудната и опасна ситуация след края на Втората световна война“, обясни тя пред медии.
На въпрос, свързан с руските дронове и провокациите във въздушното пространство над ЕС и НАТО, тя каза, че подкрепя действията по свалянето им, но това трябва да „се прави по правилния начин“.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също определи войната в Украйна като „най-опасния момент за Европа от Втората световна война“ и подчерта необходимостта Русия да не бъде допусната да победи, тъй като това би означавало атака срещу световния ред и ценностите на Европа.
Въпреки че най-голямата концентрация на руските въоръжени сили в момента е върху Украйна, има сериозни предупредителни знаци и за потенциално разширение на конфликта в Европа, заради което ЕС обсъжда как да увеличи своята военна готовност и сигурност до 2030 г.
Междувременно, следващият кръг от преговори между САЩ и Русия, насочени към подобряване на отношенията, ще се проведе преди края на есента, заяви в сряда руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков, цитиран от държавната информационна агенция ТАСС.
ЕС работи възможно най-бързо, за да постигне споразумение за използване на руски активи за финансиране на репарационен заем за Украйна, заяви главният дипломат на блока Кая Калас, въпреки че не всички държави членки подкрепят плана.
Опасения за ядрената сигурност: Външното захранване на АЕЦ Запорожие е прекъснато повече от три дни
Калас настоя за необходимостта от използване на конфискуваните руски активи за финансиране на военните репарации, които в крайна сметка ще бъдат платени на Украйна, вместо да се използват средства на данъкоплатците. „Ако не вземем предвид тези [руски] активи, тогава това е за сметка на нашите данъкоплатци, това е сигурно“, каза тя пред репортери в Копенхаген.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви във вторник, че окупираната от Русия Запорожка атомна електроцентрала е останала без външно захранване в продължение на седем поредни дни, предупреждавайки за потенциалната заплаха от „критична“ ситуация.
Това е най-дългото прекъсване на електрозахранването в най-голямата в Източна Европа електроцентрала, откакто Русия нахлу и я превзе.
Зеленски заяви, че руските обстрели пречат на възстановяването на електропровода, необходим за охлаждане на реакторите и предотвратяване на разтопяване.
Ръководителят на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), ядреният надзорен орган на ООН, заяви, че работи с двете страни за възстановяване на външния електропровод.
Рафаел Гроси заяви, че няма непосредствена опасност, докато дизеловите генератори остават в експлоатация, осигурявайки аварийно захранване за съоръжението.
Европа няма да позволи на Русия да „сее разделение и безпокойство“, заяви председателят на ЕС Урсула фон дер Лайен преди неформалната среща на Европейския съвет в Дания, в контекста на провокациите с дронове от последните дни.
„Това е модел и този модел идва от Русия“, каза фон дер Лайен пред репортери при началото на разговорите за отбраната на Европа, които се провеждат в столицата Копенхаген.
„Русия се опитва да ни изпита, но Русия също се опитва да посее разделение и безпокойство в нашите общества. Няма да позволим това да се случи“, каза още тя.
Дроновете, етническите права и Путин: Орбан засилва напрежението с Киев
На срещата в Копенхаген присъства и българският премиер Росен Желязков. Очаква се държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз (ЕС) да дискутират отбранителната готовност на ЕС и Украйна в контекста на зачестилите инциденти с нарушения на въздушното пространство на някои държави членки.
Фокус в заседанието ще бъде ускоряването на доставките на въоръжения, съвместно придобиване на способности и подкрепа за държавите по Източния фланг и осигуряване на ефективен политически обзор и координация между държавите.
Акцент в дискусията на лидерите ще бъде и продължаващата и допълнителна подкрепа за Украйна за постигане на справедлив и траен мир. Очаква се да бъде поставен фокус върху устойчивия и предвидим характер на европейската помощ за Украйна, в т.ч. подкрепата за въоръжените сили на страната и продължаване на натиска върху Русия, включително чрез разширяване на ограничителните мерки.
Напредъкът на Украйна по пътя на европейската интеграция също следва да бъде засегнат по време на заседанието.
В Копенхаген утре европейските лидери ще присъстват на срещата на върха на така наречената Европейска политическа общност – форум, чиято цел е да насърчава политическия диалог и сътрудничеството извън 27-те членки на ЕС.
