Войната в Украйна отново се превърна в център на световното внимание след най-голямата по мащаб въздушна атака, извършвана от Русия досега. На 28 септември 2025 г. президентът Володимир Зеленски съобщи, че в небето над страната са били използвани около петстотин дрона и над четиридесет ракети, насочени не само към военни обекти, но и към жилищни квартали и критична инфраструктура.
Сред жертвите е и дванадесетгодишно момиче, а десетки хора са ранени в различни региони, включително Запорожие, където властите потвърдиха за поне трийсет и един пострадали. Москва от своя страна официално призна ударите, определяйки ги като „високоточни“ и насочени срещу украинската военна промишленост, но реалността на терен показва разрушени домове и общности, които отново са принудени да търсят убежище в мазета и импровизирани скривалища.
Между жертвите е 12-годишно момиче, като общият брой на загиналите е поне четирима. В региона на Запорожие, според местната администрация, са ранени 31 души, включително деца.
Русия потвърждава, че е провела „масирани удари с високоточни оръжия и безпилотни средства“ срещу обекти, свързани с украинската военна промишленост, и заявява, че основният ѝ цел бил Киев и области като Запорожие, Суми, Одеща и др.
Свободна Европа допълва, че украинското специално звено „Призраци“ е унищожило два руски самолета и радарни станции в окупирания Крим и че украински дронове са поразили големи руски петролни рафинерии. Също се споменава, че един дрон е бил свален едва на 800 м от Южноукраинската АЕЦ — индикация за висок риск и близост до критична инфраструктура.
Наред с разрушенията, атаките изострят и международното напрежение. В Полша бяха вдигнати по тревога изтребители, за да се гарантира сигурността на въздушното пространство, а в рамките на Европейския съюз отново набира сила идеята за създаване на общоевропейски „щит“ срещу безпилотни апарати и ракети.
Паралелно с това Украйна води преговори със Съединените щати за мащабна оръжейна сделка, която би укрепила отбранителните способности на страната. Тези разговори потвърждават, че фронтовата линия не се определя само от сраженията в Донбас или по Черноморието, а и от дипломатическите и икономическите решения на Запада.
Зад статистиката на жертвите и сухите военни съобщения стои ежедневието на хората, които живеят под сянката на войната. Репортажи от градове като Словянск показват как жителите упорито се опитват да съхранят усещането за нормалност – отварят училища, работят магазини, организират културни събития, макар и под звука на сирени и с перспектива утре всичко да бъде сринато.
Тази издръжливост се превръща в един от най-силните отговори на украинското общество срещу опитите за терор.
Конфликтът навлезе в етап, в който ракетите и дроновете вече не са само оръжия, а послания – към обществата, към международната общност, към потенциалните съюзници и врагове. Русия демонстрира способност да нанася масирани удари, Украйна отвръща с удари върху ресурси и стратегически обекти, а Европа и НАТО са поставени пред въпроса докъде може да стигне тяхната ангажираност.
Докато преговорите за подкрепа и оръжейни пакети продължават, животът в Украйна остава под постоянна заплаха, а всяка нощна атака напомня, че тази война не е замръзнала, а напротив – все по-дълбоко разтърсва както региона, така и целия свят.
Искаш ли да направя по-кратка, концентрирана версия на този текст, подходяща за публикуване като вестникарски коментар?