Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
След възстановяването на Симеон Радев като пълномощен министър към Министерството на външните работи и изповеданията през ноември 1918 г., той пътува в Швейцария, в Берн, като дипломатически представител, предан на идея да се дава гласност на позициите, исканията, истината и историята на България.
След войната, преди и по време на Парижката мирна конференция, се активизират организациите на бежанците в България, между които и многобройните благотворителни македонски организации и братства.
Заедно с Божирад Татарчев С. Радев участва като делегат на Ресенското македонско братство в Учредителния събор на македонските емигрантски организации, проведен в София (22 – 25 ноември 1918).
На събора е избран Изпълнителен комитет на македонските братства в България и гласувана внесената от С. Радев резолюция за ръководните начала в дейността на комитета. След конгреса започва работа за подготвяне на мемоар до мирната конференция и правителствата на великите сили с исканията на македонските българи.
Симеон Радев участва като съавтор и наблюдава издаването на обширния „Мемоар до председателя на Конференцията на мира и до правителствата на Американските съединени щати, Великобритания, Италия, Франция и Япония от Изпълнителния комитет на македонските братства в България“, обнародван през февруари 1919 г., по-късно преведен на английски, френски и италиански език и изпратен до високопоставени участници в конференцията.
Симеон Радев се включва и като експерт при оформяне на документи от ВМРО. Исканията на ВМРО (стоят подписите на Тодор Александров и Александър Протогеров) са за допускане на представители на македонските българи на Парижката мирна конференция, за да защитят своята кауза. Консултанти и съветници на дейците от ВМРО са проф. Л. Милетич и Никола Милев, но, поради изключителната заетост на Н. Милев, с работа като консултант и редактор на подготвяните документи се заема С. Радев.
През 1919 г. излиза на английски и френски език документалният сборник „Българският въпрос и балканските държави“, издаден от Министерството на външните работи. Автор на въвеждащото историческото изложение е Симеон Радев, а Никола Милев подбира публикуваните документи, оценени като енциклопедия на българския национален въпрос от С. Радев, който по-късно пише, че книгата е много използвана в Европа и Америка от историци и журналисти, но почти непозната в България.
Под никой от посочените документи и издания не фигурира името на С. Радев. В името на интересите на България изтъкването на имената и авторството е без значение.
Запазена е кореспонденция от пролетта на 1919 г. между С. Радев и висшия български духовник и общественик, роден в Прилеп, старозагорския митрополит Методий Кусев, по повод писмото на духовника до американския президент Удроу Уилсън за търсене на справедлив мир, от която се разбира че е съдействал със съвети за съставянето и за превода на писмото.
За защитата на справедливите интереси на България Симеон Радев по настояване на Тодор Александров и Никола Милев става член на масонската организация. Приет е в ложа „Светлина“, част от Великата масонска ложа на България. Идеята да се разширят възможностите на С. Радев чрез влиянието на масонското движение. През септември 1923 г. Великата ложа на България изпраща своите делегати Симеон Радев и полк. Александър Самарджиев за Втория конгрес на учредената през октомври 1921 г. в Женева, Швейцария, Международна масонска асоциация.
Успоредно с всички други ангажименти, официално оторизиран или обществено ангажиран, неговото перо на историк не пресъхва. С. Радев пише за българският национален въпрос в международната политика и македонският въпрос в различните му фази. През 1919 г. публикува (в сп. „Обществена обнова“, бр. 8 и 9) „Българският въпрос в международната политика (Дипломатически бележки)“, където за времето след примирието пише: „Не трябва да се мисли обаче, че нашата важност е завинаги заличена. Ние се намираме само във временно затъмнение. Но с труд и мъдрост и от него ще излезем. Докато стоим на тоя голям кръстопът, гдето ни е поставила историята, все ще дойде ден нашият народ да добие цена и нашият глас да се чуе.“
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
