Войната, която Русия поведе срещу Украйна, може да ескалира неконтролируемо, ако бъде допуснат сериозен инцидент. Играта на нерви, която Кремъл разиграва през последните седмици, има потенциала да излезе извън контрол, а последиците от това ще бъдат непредвидими.
Опасения за ядрената сигурност вече повече от три дни безпокоят експертите, след като външното захранване на окупираната от Русия АЕЦ Запорожие е прекъснато. Този период без външно захранване е рекордно и поражда сериозни опасения за сигурността на шестореакторния обект,
който се намира на фронтовата линия на войната в Украйна.
Аварийните генератори се използват за захранване на системите за охлаждане и безопасност, след като последната електропреносна линия към станцията беше прекъсната от руската страна в 16:56 ч в вторник, и засега няма признаци тя да бъде възстановена в близко време.
Рафаел Гроси, генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), описа ситуацията в сряда като „много тревожна“ и проведе среща с Владимир Путин в четвъртък, но ситуацията остава нерешена.
Западни експерти и украински официални лица се опасяват, че Кремъл създава кризисна ситуация, за да консолидира контрола си върху комплекса, който е най-големият в Европа, и че Русия взема рискови решения да пусне поне един от реакторите в експлоатация, въпреки военните условия.
Русия използва атомната електроцентрала като разменна карта“, заяви един украински правителствен служител, докато специалист от „Грийнпийс“ посочи, че руската окупация е навлязла „в нов критичен и потенциално катастрофален етап“, пише The Guardian.
Стрес тестовете на европейските регулатори след аварията през 2011 г. в японската Фукушима показаха, че една АЕЦ трябва да може да работи без външно захранване до 72 часа.
Превишаването на този срок може да доведе до непредвидими последици, казват украински източници.
Русия завзе Запорожката АЕЦ през март 2022 г.
и реакторите, които някога можеха да осигуряват ток за 4 милиона домакинства, бяха въведени в „студен стоп“ заради съображения за сигурност.
Украйна счита атомната централа за своя собственост, но тя беше обект на разговори между Доналд Тръмп и Путин. Тръмп се опита да предложи САЩ да поемат контрол върху реакторите, докато Кремъл заяви, че иска да рестартира всички реактори и да ги свърже към руската енергийна система – задача, която се счита като възможна единствено в мирно време.
Преди това външното захранване в Запорожката АЕЦ е прекъсвано девет пъти.
При всяка една ситуация повредите са нанасяни на територии, контролирани от Украйна, от руски сили, които ударят енергийна инфраструктура по течението на Днепър.
Последната 750-киловолтова линия преминаваше през реката, като Украйна беше готова да осигури енергия с цел поддържане на безопасността.
Във вторник линията беше повредена на руска територия, на около километър и половина от централата. Руският оператор на станцията заяви, че ремонтът е „усложнен от постоянни обстрели от украинските въоръжени сили“, докато Украйна твърди, че никога не стреля по или около станцията, аргументирайки се, че това би било неприемливо рисково.
МААЕ съобщи, че руският оператор е информирал, че има достатъчно дизелово гориво, което може да захранва генераторите за 20 дни без допълнителни доставки. Но Гроси каза, че загубата на външно захранване „увеличава вероятността от ядрен инцидент“.
От 18 налични генератора седем поддържат охлаждането на място, но ако те спрат, украински източници предупреждават за риск от неконтролирано загряване на ядреното гориво в шестте реактора за период от седмици, което може да доведе до стопяване.
Сценарий, подобен на този, се случи ускорено във Фукушима след земетресение с магнитуд 9.0, когато горещите реактори бяха спрени автоматично. Аварийните генератори поддържаха охлаждането, но бяха повредени от последвалото цунами.
Три ядрени сърцевини на централата се стопиха в рамките на три дни, макар че горивото остана в контейнерите. Никой не загина, но над 100 000 бяха евакуирани.
Има признаци, че Русия е близо до инсталиране на нова електропреносна линия
към Запорожката АЕЦ, преминаваща през окупираните територии, с цел решаване на кризата.
Те ще се представят като спасители,“ каза украински правителствен служител.
Анализ на спътникови снимки от „Грийнпийс“ показа около 125 мили строителство от руската мрежа в окупирания украински град Мариупол, макар че не е ясно дали е направена окончателна връзка с АЕЦ.
Други изображения показват, че руски окупатори са построили язовир
през лятото върху воден канал на обекта, за да създадат по-малък и сигурен воден източник. Ядрени специалисти от „Грийнпийс“ смятат, че има достатъчно вода за Русия да рестартира поне един от шестте реактора и да заяви, че само тя може да държи централата в експлоатация.
Преди седмица Юрий Черничук, назначен от Русия директор на централата, каза, че процесът на интеграция на обекта в руската енергийна мрежа „е в последните си етапи“, въпреки че рестарт на ядрен реактор по време на война би бил безпрецедентен.
Шон Бърни, старши ядрен специалист в „Грийнпийс“ Украйна, призова ръководителя на МААЕ за намеса: „Гроси трябва незабавно да каже на руското правителство да се откаже от плановете за рестарт и да изясни, че само те носят отговорност за ядрената безопасност и сигурността“, каза той.
Нито Гроси, нито Путин направиха директни изявления за Запорожката АЕЦ след срещата им в четвъртък. Руският президент каза на Гроси: „Ще направим всичко възможно, за да подпомогнем вашата работа.“ Гроси определи срещата като „навременна и важна“.
