Дроновата ескалация от страна на Русия, освен всичко останало, има и една стратегическа цел — да задълбочи разломите в обществата на страните от НАТО и ЕС. Целта е да бъдат очертани дебели линии между съгласните и несъгласните с „руския мир“, така че войната да бъде пренесена от полетата на Украйна директно в самите съюзнически държави — през техните общества и демокрации.
В този контекст България се оказва в една от най-уязвимите позиции. Москва може, и със сигурност ще опита, да мобилизира и сплоти своите „кремълчета“ около единен кандидат за президент. Дори ви гарантирам, че ще го направи, както направи в Румъния, в Полша, в Словакия, както го прави сега в Сърбия.
В България, за разлика от проруските среди, съюз между „корупционния“ и „антикорупционния“ европеизъм е невъзможен. Никакъв Вашингтон, Брюксел, или Берлин не могат да помогнат, защото и те са раздвоени – от една страна е транзакционния Тръмп, комуто не му дреме за демократични ценности и върховенството на правото, а от друга ЕНП и евробюрократите работят със силните на деня и също в условията на геополитечска сеизмика не им е до „ценности“ – винаги „кучи син, ама наш“ остава водещ принцип.
Кремъл може да заповяда на Костадинов или на Радев да се обединят, но никой не може да накара, камо ли да гарантира, че Бойко Борисов — още по-малко контролиращия го Пеевски — могат да участват почтено и честно в избора на проевропейски кандидат.
С натрупания товар от своето над двайсетгодишно присъствие във властта, с всичките си предателства и зависимости (включително признанието, че е договорил в края на февруари 2016 година с генералът от руското цивилно разузнаване Леонид Решетников „натресването“ на Румен Радев), Борисов няма моралното право да претендира, че именно той трябва да определя кой ще бъде кандидатът на проевропейските сили.
Вероятността Борисов отново да се договори задкулисно е далеч по-голяма, отколкото да се съгласи на честна и прозрачна процедура. Той няма скрупули да се коалира с прокремълски партии, да се договаря с Радев или да пази „Възраждане“, когато това го устройва. Единственото, което остава неизменно, е атавистичната му омраза към проевропейската опозиция.
Тази двойствена политика превръща Борисов в основен катализатор на вътрешните разломи, които — независимо от неговите оправдания — в крайна сметка обслужват интересите на Москва.
Решението – време е изборът да бъде върнат на хората.
Именно за да се извади процесът от хватката на партийните ръководства — включително ГЕРБ и Борисов — стартирахме тази кампания за единен кандидат за президент на демократичните сили, излъчен отдолу, който да се противопостави на единния кандидат, когото Москва ще наложи отгоре.
Хората, а не Борисов, трябва да изберат. Асен, Кирил, Атанас, Ивайло, Божидар вече показаха, че са готови да се оттеглят от определянето на кандидата и оставиха това на своите симпатизанти и съмишленици — и дори на хора, които не са им привърженици, но споделят антикремълската и проевропейска линия в развитието на страната.
Време е и Борисов да осъзнае, че днес той е огромна пречка и заплаха за проевропейското бъдеще на България. Време е да се оттегли от процеса или поне да не му пречи. Защото този процес ще се случи — с или без него.
А залогът е ясен и много по-голям от партийните интереси: кой ще бъде следващият президент на България. Изобщо накъде ще поеме България?
Мнението е публикувано във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на ДБАТИ.БГ.
