През миналата година в Германия е имало 286 трудови спора – с 26 по-малко, отколкото през 2023 г. Това сочи новият доклад за индустриалните протестни действия на Института за икономически и социални изследвания (WSI) към фондация „Ханс Бьоклер“, цитиран от ДПА.
Много от стачките са били свързани с искания за по-високи заплати след високата инфлация, а условията на труд също често са били централна тема. Повечето от тях са били предупредителни стачки, докато неограничените принудителни стачки, предшествани от гласуване, остават изключение в Германия.
В протестни действия през 2024 г. са участвали около 912 000 души – с 55 000 повече спрямо предходната година. Въпреки това броят на загубените работни дни е намалял значително – 946 000 дни спрямо около 1,5 милиона през 2023 г. Според авторите на проучването причината е, че стачките са били средно по-кратки. Масови предупредителни стачки е имало в металургията и електротехническата промишленост, както и при „Фолксваген“ (Volkswagen) и в местния обществен транспорт.
Повечето трудови спорове са възникнали на ниво предприятие, фирма или група, а не в рамките на колективното трудово договаряне. От института обясняват това с факта, че през последните години много предприятия са се отказали от колективни трудови договори и синдикатите търсят вътрешнофирмени споразумения.
Не всички стачки са приключили успешно. През пролетта на 2024 г. 180-дневната стачка в предприятието за скрап и рециклиране „Ес Ер Ве Металфлот“ (SRW Metalfloat) завърши без подписване на колективен договор. Продължителни трудови спорове се водят и в онлайн търговците на дребно „Амазон“ (Amazon) и „Цаландо“ (Zalando), където до пробив все още не се е стигнало, отбелязва докладът.
