На 2 юни България отдава почит на големия български поет и революционер Христо Ботев и на другите герои, дали живота си за свободата на страната ни.
На 27 години Ботев пише във в. „Знаме“, 13 юли 1875 г.:
„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави.“
Дали с неговата чувствителност не е предчувствал, че в името на тази свобода ще загине след по-малко от година – на 2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан.
Ботев остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетано с невероятен поетически и журналистически талант.
Парадоксът е, че и неговата гибел на 2 юни и 19 февруари, когато е обесен Васил Левски, отбелязваме в годините по-тържествено от рождените им дати.
Тази година, на 2 юни отбелязваме 142 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета.
КОЙ Е ХРИСТО БОТЕВ:
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.
Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – „Майце си“.
От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов.
Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия – в. „Знаме“.
През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.
Май 1876 г. – вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода.
От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
Едва ли е предполагал, че когато е писал шедьовъра си „Хаджи Димитър“ невероятното му слово „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“ през времето ще се увековечи завинаги и до неговото име.
А 2 юни ще е денят, в който българите ще почитаме в мълчание и гордост героите си. И този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев.
ЧЕСТВАНИЯ
По традиция днес в 12.00 часа, в продължение на 2 минути, със сирени в цялата страна ще бъде отдадена почит към паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата на България.
При подаване на сигнала пешеходците и пътните превозни средства трябва да спрат движението си и да останат на място
За минута ще спре и градския транспорт в София. Възможни са незначителни отклонения от разписанията в движението на градския транспорт, които впоследствие ще бъдат наваксани по най-бързия начин, съобщиха от ЦГМ.
От там призовават всички граждани и водачи на леки автомобили също да преустановят движение в рамките на минута.
С традиционното всенародно поклонение на връх Oколчица във Врачанския Балкан ще бъде отбелязан Денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България.
Молебен ще отслужи врачанския митрополит Григорий.
Тържествени слова ще произнесат председателят на парламента Цвета Караянчева, кметът на Враца Калин Каменов и Атанас Катрафилов – наследник на ботев четник.
Както всяка година, и тази се очаква на Околчица да се съберат много хора от цялата страна. Предимно пеша или с велосипеди, към историческия връх ще потеглят и много врачани.
142-ата годишнина от подвига на Христо Ботев ще бъде отбелязана в родния му град Калофер с митинг-поклонение.
С военна церемония от Националния музей „Христо Ботев“ ще бъде изнесено знамето на Ботевата чета. Пред паметника на поета – революционер ще бъдат поднесени венци и цветя.
Във Велико Търново ще бъдат положени основите на паметник на Христо Ботев и на загиналите за свободата. Монументът ще бъде в центъра на старата столица в градинката до пощата.
В Плевен почитат ще бъде отдадена с военен ритуал и панихида пред бюст-паметника на великия българин. Млади възрожденци в униформа на ботеви четници ще рецитират стихове на поета-революционер.
