Емил Стоянов е роден през 1959 г. в град Пловдив. Основател е на издателство „Пигмалион“, първата новинарска телевизия в България ТВ „Европа“, както и на онлайн медията ДЕБАТИ.БГ.
Емил Стоянов е бил член на Европейския парламент и е първият български пълноправен член на Комисията за култура и медии.
Миналата седмица започна работата на парламента. Правителството също започна работа. Има и група либерално настроени граждани които излизат на регулярни протести. Ще доведе ли всичко това до дестабилизиране на властта?
Политическият сезон започна със скандал, който отново беше сътворен от МВР. Ако не беше глупостта на русенската полиция, сезонът щеше да започне почти приповдигнато. Казвам приповдигнато, защото още се усеща ентусиазмът от приемането ни в еврозоната. Това беше голям успех и признание за страната ни. Всъщност, влизането ни в еврозоната беше подготвяно от последните няколко правителства, но накрая лаврите бяха обрани от правителството на Росен Желязков, който в крайна сметка подписа документа. По-възрастните може би си спомнят, че така се случи и с приемането ни в ЕС и НАТО. Договорът за НАТО беше подписан от президента Първанов, който преди това заедно с Вежди Рашидов водеше антинатовски протести в София. Но такива са политическите иронии. Ако се върнем отново на въпроса за политическата есен, мисля че тя ще премине под знака на подготовката за еврото и в условията на една добре работеща българска икономика.
Много анализатори смятат, че в по-късната есен и през зимата ни очакват масови протести, които биха могли да свалят правителството и да доведат до нови избори. Така ли е?
Моята прогноза е, че тази есен и зима ще бъдат политически относително спокойни във вътрешен план. Сезонът отново ще бъде под знака на подготовката за реалното ни влизане в еврозоната от 1 януари 2026 г. А и здравият разум ни подсказва, че до тогава не бива да се клати политическата лодка, защото залогът за еврото е твърде голям и важен за България. Повечето хора разбират, че влизането ни в този най-елитен световен клуб ще ни направи по-богати. Тук бих искал да припомня, че самата работа и подготовката за еврозоната ни направиха по-организирани финансово и значително стабилизираха българската икономика. Не случайно световните класации вече дават на българите място в първата една трета най-богати страни в света. По доход на глава от населението ние вече сме по-богати и от турците, и от сърбите, и от руснаците и от китайците.
Според вас как се справя правителството на Росен Желязков с различните по вид предизвикателства пред България?
Правителството се справя добре в икономически план и показа управленска интелигентност в процеса на приемането ни в еврозоната. В този смисъл то заслужава похвали. Разбира се, трябва да бъде отчетена и изключително важната роля на българския бизнес, който в тези условия също се справя много добре и от година на година увеличава брутното богатство на България.
По-труден е въпросът с политическото напрежение в страната. То е породено от факта, че управляващите отказват да работят с опозицията, което е основен белег за демокрация. Нещо повече, управляващите извършиха поредица от арести и започнаха разследвания срещу знакови фигури от опозицията. И няма как да обяснят, че мотивите за това не са политически. Разбираемо, тези действия са продиктувани от политически реваншизъм, но те не са полезни нито за опозицията, нито за управляващите, които и да са те. Нещо повече, те са изключително взривоопасни и след време могат да доведат до избухването на масови протести, както много пъти сме виждали у нас. В този смисъл, би било добре за управляващите да загърбят подобни практики, които са типични за автокрациите на изток от Европа.
Виждаме противоречиви американски политически реакции спрямо войната в Украйна. България се намира на източния европейски фронт – твърде близо до бойните действия. Преди дни паднаха първите дронове в Полша. Има ли реална заплаха и за нас?
Когато започваше войната в Украйна тя ни изглеждаше много далече и много абстрактно. Надявахме се тя да приключи бързо, както приключиха краткотрайните войни, които Русия водеше с бившите съветски републики. Украйна, обаче, се оказа твърде голяма, твърде силна и твърде мощно подкрепена от Европейския съюз и САЩ. В резултат на това, вече почти четири години Русия не може да я постави на колене и войната се ожесточава, за съжаление, опасно близо до нас.
До сега може да се каже, че България е една от страните, които спечелиха от войната в Украйна. Въпреки, опитите на руската пета колона у нас да внушава, че губим от войната икономически, това не е вярно. Най-печеливша от нея се оказа българската оръжейна индустрия, която е важна част от икономическите ни успехи през последните години.
Но за България би било изключително опасно, ако Русия разшири конфликта в страните от НАТО. А все повече анализатори ни предупреждават, че това е възможно да се случи. В този смисъл, всички български служби за сигурност и армията би трябвало да работят денонощно за осигуряване на спокойствието на българските граждани, които ги издържат с данъците си. Защото режимът на Путин е видимо експанзионистичен и никой не може да предвиди следващите му стъпки.
Нека да завършим по-оптимистично. Ще станем ли ние българите от 1 януари повече европейци и ще имаме ли по-високо самочувствие у нас и по света?
Въпреки че ние българите, както впрочем и другите европейци, сме склонни непрекъснато да се оплакваме, животът ни се подобрява. От както сме част от Европейски съюз животът ни видимо се подобрява. Доказателствата са многобройни, но най-видим е фактът, че милиони българи ежегодно пътуват поне по няколко пъти до Гърция, Италия или Испания на почивка – нещо, за което по времето на комунизма не можехме и да си мечтаем. Освен това, вероятно стотици милиони хора по света биха дали всичко, което имат, за да получат български паспорт, който им отваря вратите за Европа и света. Миналия месец преминавах границата от Турция към Гърция. Пред мен едно семейство турци с деца, вероятно наследници на бившите изселници, беше извадило чисто новите си български паспорти и майката инструктираше децата да не говорят много много, за да могат да минат спокойно през полупразното гише, предназначено само за граждани на Европейския съюз, създавайки впечатлението, че са българи. Защото на съседната опашка чакаха стотици изнервени турци, за да преминат с турските си паспорти. Тази случка ме впечатли силно и за пореден път разбрах, че България вече не е страна втора ръка, каквато беше в последните 80 години.
