Законопроектът ще бъде одобрен на първо четене, тъй като е внесен от Министерския съвет, но е необходимо да се извършат промени в текстовете преди второто четене, за да се постигне равновесие между репресивните мерки и превенцията, без да се създават опасения за добросъвестните работници в социалната сфера, заяви Деница Сачева, председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика и депутат от ПГ на ГЕРБ-СДС. Това изказване беше направено по време на заседание, на което беше представен законопроект за изменения в Наказателния кодекс (НК), свързан със социалните услуги за възрастни.
Сачева посочи, че трудностите в социалното обслужване на възрастни произтичат от голямото количество чакащи и недостига на кадри, както и от недостатъчното заплащане, кариера и обучение на служителите.
Тези важни теми са основа за разработване на конкретни стратегии и действия, защото нарушения на закона във връзка с подобни престъпления трябва да бъдат строго преследвани, отбеляза тя. Въпреки това, остава усещането, че настоящите законови механизми не са изчерпани, допълни Сачева, подчертавайки, че работещите на терен в социалните услуги могат да се сблъскат с допълнителни трудности.
Тя изрази надежда за по-точни формулировки в законопроекта за изменения в НК.
Важно е да се акцентира на превенцията и възможностите, които могат да укрепят Агенцията за контрол на качеството на социалните услуги (АКСУ), но не чрез репресивни мерки. Тя трябва да бъде разглеждана като елемент, който насърчава и развива, а не притиска, добави още Сачева.
Илиана Жекова, представител на ГЕРБ-СДС, предложи да се осигури превантивна защита както за потребителите на асистентските услуги, така и за асистентите от обвинения за злоупотреби.
Жекова акцентира на текстовете на чл. 141а и чл. 141б от НК, които предвиждат наказания за предоставяне на социални услуги без лиценз, отбелязвайки, че това касае резидентните услуги по Закона за социалните услуги.
Съгласно предложението в законопроекта, в глава втора „Престъпления против личността“, раздел III се предвиждат наказания до три години лишаване от свобода или пробация за осигуряване на несъответстваща на стандартите грижа, която поставя в риск живота или здравето на потребителите. Наказания могат да се наложат и на онези, които позволят на подчинени лица да извършат подобни престъпления.
Жекова заяви, че е от съществено значение да се направи превенция за предоставяне на асистентски услуги без лиценз, но тя трябва да бъде дефинирана в отделен текст, тъй като не трябва да води до обвинения, които да доведат до лишаване от свобода.
Асистентската услуга е високо търсена в общините, независимо от тяхната големина. По-малките общини обикновено имат около 15-20 потребители, докато в по-големите те могат да достигнат 200-400, в зависимост от размера на общината, добави Жекова.
Жекова подчерта нуждата от защита както на потребителите, така и на асистентите, тъй като асистентите са подложени на напрежение и могат да бъдат нападнати от потребители или техните близки.
Според нея е необходимо да се вземе предвид и рискът, който асистентите представляват за потребителите. „Трябва да развием механизми за предотвратяване на финансови злоупотреби и измами“, акцентира депутатът. Тя изрази мнението, че измененията в закона са закъснели, тъй като предишното правителство е получавало множество сигнали за нарушения на стандартите за качество.
След разкритията за 75 души, задържани при ужасяващи условия в незаконни домове за възрастни в село Ягода, властите започнаха проверки на социалните услуги. През юли кабинетът предложи да се счита за престъпление организирането на домове без лиценз.