Инцидентът с нападнатия полицейски началник в Русе стана предмет на абсурдни оправдания, които разкриват неспособността на управляващите да се справят с кризата. Първоначално информацията по случая беше оскъдна, с акцент върху пострадалия полицай, но властите започнаха активна защита, прилагаща най-простичките стратегии – внушаваха, че всяко зло в страната произтича от политическите конфликти.
Премиерът Даниел Митов първоначално определи общественото възмущение като „истерия“ и заяви, че става дума за „посегателство срещу държавността“. Днес разбираме, че проблемът е още по-сериозен – опозицията иска оставката му, което според него е мечта на Русия.
Ако продължаваме по този начин, никога няма да успеем да преодолеем този омагьосан кръг на разрухата на институциите, което единствено подкрепя чуждестранните интереси на България. Това е мечтата на Русия и нейната пропаганда – да видят една демокрация, която се саморазрушва и самоизяжда, когато партиите си разменят остри нападки, а институциите се очернят и всичко е в разпад“, каза Митов.
Изказването на Митов връща спомените 10 години назад. През 2016 година, тогавашният премиер Бойко Борисов публично критикува Митов, който беше външен министър, и Николай Ненчев, министър на отбраната, след като изтече информация, че България е ангажирала сътрудничество с Румъния и Турция срещу руската доминация в Черно море.
„Очаквам Ненчев и Митов да дойдат, много ще се разочаровам, ако са поели ангажименти, без да ме информират. Ако министри дават неоснователни обещания, ще имат проблеми с мен. Ще ги накарам да се включат в морските операции“, коментира тогда Борисов.
Той допълни:
„Предложих на румънския президент, че можем да провеждаме учения, но всяко пряко участие на България с военни кораби е извън разумното. Няма как техните ястреби да пращат децата си на война“, заяви премиерът.
По времето, когато Борисов изказа тези думи, Митов не показа ясно, че забележките му относно флотилията или последващото публично порицание от Борисов, са враждебни действия срещу държавността и служат на руските интереси.
В контекста на тези събития, Николай Ненчев нямаше съмнения, че всяко действие срещу него е част от хибридна война.
Интересно е, че Митов и Ненчев бяха единствените министри от кабинета на ГЕРБ и Реформаторския блок, които след това се оказаха замесени в разследвания.
Сега, като вътрешен министър, Даниел Митов не успява да управлява кризата в своето ведомство и оправдава атаките срещу МВР с политически аргументи. Очевидно е, че следващият вот на недоверие ще бъде свързан с вътрешната сигурност и обществения ред.
Но е абсурдно да се обвиняват тези, при управлението на които България беше обявена за враг, че действат в полза на Русия.
МВР е мястото в България, където проблемите най-ясно се натрупват, а решаването им – най-трудно. Вместо да виждаме оправдания за наследството от разпадащи се институции и политическо надцакване, ние, като данъкоплатци, очакваме реални действия за оптимизиране работата на МВР.
Случаят с нападението в Русе отново поставя въпроси относно наследството, с което всеки само се оправдава, но никой не постига нищо, за да го преодолее.
