Какво става във Франция?
На практика нищо по-различно от нормална политическа криза, свързана с опити за овладяване на бюджетния дефицит.
Тя обаче се използва от противниците на Европа за раздухване на страхове срещу еврозоната. И респективно – колко опасно е България сега да влиза в “потъващ кораб”, чието спасяване явно ще падне на крехките рамене на българските данъкоплатци.
Такива вицове внушават файтонни и фантомни партийки, подкрепени от заклинанията на млади “икономисти”.
Малко предистория как се стигна дотук.
Франция започва да изпитва бюджетни затруднения още от 80те години на миналия век. Смяната на кейнсианската с неолибералната парадигма и “избухването” на глобализма не понесе добре на френската супер социална държава – често претендираща за трети път (между капитализма и социализма) по времето на Студената война.
Мощната френска комунистическа партия тогава – със страхотни отношения с Партията в страните от СССР и соц лагера – бе причината и за достъпа на българите до великите шедьоври на френското кино и изкуство.
През 90те години обаче – френската държава започва да скърца под напора на високите лихви – по-високи от слабия икономически растеж. И перманентните бюджетни дефицити започнаха да се финансират с все повече дълг. Този процес продължи до Голямата рецесия през 2008 г.
След това лихвите паднаха, но серия от френски правителства не успя да направи нужните реформи да съживи икономиката и да обърне тенденцията на натрупване на дефицит и рекорден дълг – далеч над позволените по Маастрихт 60% дълг/БВП.
Първият президент, който се зае сериозно с реформи бе Макрон. Инвестиционен банкер по професия, на него му бе ясно, че Франция няма шанс с това огромно бреме на социалните разходи и враждебна политика към чуждите инвестиции и бизнеса.
Затова първата му серия реформи след избора му през 2017 година бе от една страна, да вдигне някои косвени данъци като върху горивата, а от друга – да намали данък богатство. Това изведе на улицата т.н. “Жълти жилетки” за близо година бунтове.
Втората група реформи бяха насочени към увеличение на най-ниската в Европа пенсионна възраст от 62 на 64 години – и така породи втора вълна интензивни бунтове. Популярността му започна бързо да спада за сметка на крайнодесни и крайнолеви – но все пак успя с втори мандат.
Целта му – както той заяви – е да приложи скандинавския модел във Франция – освобождаване на бизнеса от социални грижи, гъвкав трудов пазар, по-висок растеж, по-голяма събираемост на данъци. Проблемът е, че Франция трудно би се съгласила с вековно извоюваните социални придобивки.
И така – проблемът на Франция е как да спре нарастването на дълговото бреме само чрез реформи, които са приемливи за хората. Популистите отляво и отдясно говорят и те “за хората” и трупат популярност за сметка на Центъра на Макрон, който иска да спаси държавата. Но вече трима негови премиери не успяват. Сега е назначен четвърти, близък до десницата.
В какво се състои вредният популизъм на противниците на еврозоната?
Накратко: че представят политическа криза в една икономика – макар и втората най-голяма в еврозоната – като екзистенциален проблем за самата нея.
Защо? Защото ЕЦБ щяла да напечата много пари, (допълнително напрежение въвеждат с “дигиталното евро”, чието печатане само по себе си е нон-сенс:) и да напомпа инфлацията. И българите ще обеднеят.
Достатъчно е човек да си зададе въпроса – така ли бе спасена Гърция, да отвори Интернет и да разбере измамата на пропагандата. Не, Гърция бе спасена с преструктуриране на нейния дълг, с нови кредити от различни финансови институции и ангажимент за реформи. И това бе по-време, когато нямаше специално изграден европейски механизъм за помощ, както е ESM сега.
Как работи той? Пари не се заемат от държавите членки, а на финансовите пазари и се дават на закъсалата страна с ангажимент за реформи. Такива, каквито сега френският парламент отказва да приеме.
Но ще се наложи ли? Има нещо важно – невидимо за критиците. Чуждите кредитори дължат едва 25% от френския дълг и 20% от италианския дълг. В Гърция, когато фалира – държаха …80%! Това даса съвсем различни възможности за преструктуриране на дълга и цената, която трябва да бъде платена от обществото.
Но какво ще стане, ако популисти вземат властта във Франция?
Спомняте ли си в Гърция левите популисти от Цириза, които взеха властта със закани да не плащат на кредиторите? Пламенните речи на техния лидер Ципрас? А “великият” финансов министър Варуфакис, който бе хвърлил ръкавицата на Запада? А скачащите от радост гърци, които чрез референдум (!) отказаха да изпълняват програмата за реформи?
Е, няма как популизмът да победи икономическите закони. Гърция все пак направи голяма част от реформите и сега е обратно на пътя на растежа – дори бе обявена за най-успешна от The Economist преди година. Просто Франция е добре да оздравее без да минава по този път.
Някъде да виждате тук “печатане на дигитално евро”, инфлация, разпад на Еврозона? Освен в болните фантазии на руския обслужващ персонал у нас.
Коментарът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.