В започналия в средата на миналата седмица 82-и международен кинофестивал във Венеция има раздел, наречен „Венеция Spotlight“ или „Под светлините на прожекторите на Венеция“. В него обикновено са селектирани до 10 кинопродукции в различни жанрове със силна социална значимост, съчетана с иновативност в киноизказа и оригинален креативен подход, възприет при осъществяване на връзката с публиката, се пояснява на сайта на Венецианския кинофестиал.
Тази година в раздела са селектирани 8 продукции и сред тях е най-новият филм на българския режисьор Стефан Командарев, озаглавен „Made In EU“. Филмът е коопродукция на България, Чехия и Германия, показва още справка в сайта на Венецианския кинофестивал. Продукцията имаше световна премиера именно на феста. А сюжетът й нямаше как да не прозвучи много познато на италианците. Кинотворбата разказва за това какво е да си болен от непознато заболяване в малък град, заради което обществото те поставя изведнъж на обвинителната скамейка, в ролята на ходеща заплаха за другите. В подобна ситуация се оказаха много италианци в различни населени места преди 5 години, когато вирусът на Ковид-19 се появи в Италия, ставайки причина в крайна сметка за повсеместен локдаун. Лятото на 2020 г. беше първият период на отваряне на страната след това повсеместно затваряне, по време на което в Италия животът беше буквално парализиран.
Пет години по-късно италианците следяха това лято с повишен интерес разпространението на друго заболяване на територията на страната си – западнонилската треска. Според доклада на Висшия италиански институт по здравеопазване от края на август в страната е имало 351 потвърдени случая на зараза със западнонилския вирус, посочва „Скай Ти Джи 24“. Те са били регистрирани в 43 провинции в 14 области. Засегнатите области са Пиемонте, Ломбардия, Венето, Фриули Венеция Джулия, Емилия Романя, Лацио, Абруцо, Молизе, Кампаня, Пулия, Базиликата, Сицилия и Сардиния. 22 от заразените са починали, като става дума основно за възрастни хора с други заболявания. 10 от смъртните случаи бяха регистрирани в областта Лацио, в която е столицата Рим, а 9 от смъртните случаи бяха регистрирани в областта Кампания.
Западнонилската треска се причинява от ухапване от заразени със западнонилския вирус комари от рода Culex. 80 % от инфектираните с вируса хора не се проявяват симптоми. При около 20 % от тях се развива именно западнонилска треска, характеризираща се с главоболие, температура, болки в мускулите, повръщане, обрив, умора, болка в очите и увеличени лимфни възли, показва справка на сайта на българския Национален център за заразни и паразитни болести. При по-малко от един процент от заразените инфекцията може да протече като заболяване, засягащо нервната система. Рискови фактори са напреднала възраст, високо кръвно налягане, диабет, бъбречни заболявания, алкохолизъм и др. Времето от ухапването от заразен с вируса комар до проявата на симптомите е от 3 до 14 дни.
Западнонилският вирус се среща в Африка, Европа, Близкия изток, Северна Америка и Западна Азия. Заразените с него комари, които могат да заразят после човека, се инфектират на свой ред от заразени птици. Комарите разпространяват вируса, тоест те са негови вектори, а птиците са негов резервоар. Хората се считат за „задънена улица“ в еволюцията на вируса, защото за разлика от птиците, не могат да предадат вируса при последващо ухапване от комар. Вирусът може да се предаде единствено от човек на човек при кръвопреливане или трансплантация на органи. Инфектирана майка също може да зарази своето дете при бременност, раждане и кърмене, се казва още в справката, публикувана на сайта на Националния център.
Паралелно със западнонилската треска медиите в Италия се интересуваха и от друго по-екзотично заболяване, за чието разпространение също са виновни комарите – болестта чикунгуня, причинявана също от вирус. Разпространението на чикунгуня се следеше внимателно и в други европейски страни, както и в САЩ, а водещи медии, сред които „Ню Йорк таймс“, Би Би Си, „Монд“ или Националното обществено радио на САЩ, му посветиха пространни публикации.
Името на болестта чикунгуня идва от дума на езика кимаконде, говорен в Танзания. Думата в буквален превод означава „онова, което се огъва“, разказва Лори Силва, вирусолог от университета в Питсбърг, цитирана от Националното обществено радио на САЩ. Понятието буквално означава, че болните от чикунгуня са като огънати или прегънати от болка, добавя експертката.
Има два вида комари – Aedes aegypti и Aedes albopictus – които предават вируса на чикунгуня, допълва „Ню Йорк таймс“. Между 4 и 8 дни след ухапването от комар човек може да развие симптомите на болестта, в това число висока температура, болки в ставите и обрив. В редки случаи заразата може да убие заразения, но тук говорим за заразени малки деца и възрастни хора.
“Фаталните случаи на зараза са малко, но чикунгуня може да причини у хората болки в продължение на месеци, а понякога дори и години“, разказва Скот Уийвър, научен директор на националната лаборатория в Галвестън в щата Тексас, цитиран от „Ню Йорк таймс“.
Чикунгуня рядко е фатално заболяване, но причинява продължителни болки в ставите и слабост, обобщава „Ню Йорк таймс“. “От днес за утре един здрав и трудоспособен човек изведнъж не може дори да набере номер по телефона, да хване химикалка, да държи нож, за да нареже продуктите за готвене“, разказва доктор Даяна Рохас Алварес, която оглавява екипа, занимаващ се с анализ на ситуацията с чикунгуня към Световната здравна организация. Тя подчертава, че заразата действително влияе на качеството на живот на заразения.
Лори Силва, цитирана от Националното обществено радио на САЩ, също изтъква, че симптомите на заболяването обичайно отшумяват след няколко седмици, но има случаи, в които то се превръща в хронична болест.
От началото на годината в света са регистрирани над 240 000 случая на зараза, отбелязва „Ню Йорк таймс“. 90 души в света са починали в резултат на заразата, допълва Националното обществено радио на САЩ. Над 200 000 случая на зараза има в Латинска Америка, а на френския остров Реюнион в Индийския океан от началото на годината са регистрирани 50 000 случая на зараза.
В Китай случаите на зараза са близо 10 000, основно в провинция Гуандун, посочва „Монд“. Това именно накара здравните власти в Китай да обявят истинска война на чикунгунята, отбелязва американското Национално обществено радио. В град Фошан, чието население е 9,5 милиона души, например военни пръскаха улиците и парковете с инсектициди, а заразените с вируса бяха изолирани, като мерките напомниха на мнозина за действията на китайските власти по време на Ковид-19. Чикунгуня не се разпространява по въздуха, но комарите, които са преносители на вируса – да. И тъй като огнищата на чикунгуня в Китай са рядкост, то населението в тази страна няма имунитет, затова някои от мерките, прилагани това лято от здравните власти, могат да бъдат оправдани, посочва Националното обществено радио на САЩ. Де факто тази година в Китай имаше най-голямото огнище на зараза с чикунгуня в историята на азиатския гигант.
Вирусът на чикунгуня за първи път е идентифициран в Танзания през 50-те години на миналия век и причинява спорадични огнища на зараза в Африка и Азия в следващите десетилетия. До 2004 г. здравните власти не му обръщат голямо внимание, припомня „Ню Йорк таймс“. През 2004 г. обаче избухва ново огнище на заразата в Кения, което се разпространява до френския остров Реюнион. И там една трета от населението се оказва заразена. После същият щам на вируса се прехвърля в Южна Азия и причинява големи огнища на заразата в Индия в периода 2005 – 2007 г. Оттам вирусът започва да обикаля по света. През втората половина на 2013 г. той започва да вилнее на Карибите и до края на 2015 г. в региона са регистрирани 1,8 милиона случая на зараза. После вирусът достига и Южна Америка, а по същото време нов щам от Ангола се озовава в Бразилия и оттогава двата щама циркулират редом един до друг.
Днес вирусът присъства в страни на всички континенти, без Антарктика, като случаите и огнищата на зараза са основно в тропическите и субтропическите райони, но климатичните промени и увеличаването на пътуванията по света допринасят за разпространението на заболяването, казва Лори Силва.
Според СЗО 5,6 милиарда души живеят в райони, в които комарите, които предават вируса, също могат да живеят. Тези комари хапят обикновено през деня, тоест те се захранват с кръвта на хората на работа, в училище или в автобусите.
Климатичните промени водят до разпространението на комарите-преносители на вируса по два начина. Едно по-топло и по-влажно време осигурява по-благоприятен хабитат за тези комари. А при екстремни метеорологични събития често пъти има наводнения, водата после се застоява, като се превръща в благоприятна среда за развъждането на комарите. При тези екстремни събития освен това хората са принудени да напуснат временно домовете си и да живеят при условия на ограничен достъп до чиста вода и на занижена хигиена, което отново превръща дадени райони в клъстъри на заразата, отбелязва „Ню Йорк таймс“.
Комарът Aedes albopictus в последните години разширява присъствието си в Европа. В Южна Америка пък комарът Aedes aegypti пренася вируса в бедни квартали в бързо разрастващите се градове, в които има проблеми с водоснабдяването.
Хората изглежда получават имунитет към чикунгуня след заразата, но в страни като Индия или Бразилия населението е толкова голямо, че вирусът е в постоянна циркулация, пише американското издание.
Има две ваксини срещу чикунгуня, но те се произвеждат в ограничени количества и са предназначени основно за пътуващи хора от индустриализираните страни или за лаборанти и здравни работници, за които има повишен риск от зараза, посочва „Ню Йорк таймс“. Първата от двете ваксини е разработена от датската компания „Бавариан нордик“, но дозата в САЩ струва от порядъка на 270 долара, което е доста над възможностите например на хората в Парагвай, където ваксината би свършила работа срещу разпространението на вируса. В Бразилия изследователският институт „Бутантан“ сега работи по по-евтин вариант на втората ваксина.
Най-добрата защита срещу вируса на чикунгуня е да не бъден ухапан от заразен комар. Следващата стъпка е да се редуцират местата, в които се развъждат комарите. Ето защо това лято в засегнатите от заразата райони в Китай здравни служители обикаляха от къща на къща, за да проверяват за застояла вода, която може да се превърне в естествен развъдник на комари-преносители на заразата, коментира „Ню Йорк таймс“.
През миналия месец Световната здравна организация предупреди, че моделът на настоящото разпространение на вируса наподобява на глобалната епидемия отпреди 20 години, при която бяха заразени 500 000 души по света, посочва „Ню Йорк таймс“.
В САЩ от 2019 г. няма случаи на местно предаване на заразата, а само случаи на зараза на хора, завърнали се от райони с огнища на заразата. Случаи на чикунгуня бяха регистрирани във Франция и в Италия. Заболяването е ендемично в Мексико.
САЩ може и да са доволни от факта, че на местно ниво няма предаване на чикунгуня, но имат друг повод за безпокойство, отбелязва френското издание „Сианс е ви“. Този повод се нарича чума, която през Средновековието изтреби голяма част от европейското население. Тогава за период от 5 години според оценките между 30 и 60 % от населението на Стария континент, или 25 милиона души, са умрели от тази болест. Днес тя не е изчезнала напълно, но медиците знаят как да я лекуват, така че тя на предизвиква опустошения като тези от миналото. Това е добре, тъй като това лято жител на Калифорния беше диагностициран именно с чума, посочва френското издание. Новината беше съобщена на 19 август чрез прессъобщение на окръг Ел Дорадо. Името и полът на заразения не се съобщават. От съобщението ставаше ясно само, че човекът се е заразил, докато е бил на къмпинг в района на град Саут Лейк Тахо.
“Чумата присъства естествено в няколко района на Калифорния. Важно е хората да вземат предпазни мерки за себе си и за техните домашни животни, когато са навън, по-специално когато се разхождат или лагеруват в зони, в които има диви гризачи“, се казваше в съобщението на властите, публикувано на 19 август.
Чумата е бактериално заболяване, дължащо се на бактерията Yersinia pestis. Често пъти се предава при ухапване от бълхи, които са се сдобили с тази бактерия, хапейки преди това заразени гризачи като плъхове или катерици.
За да се избегне зараза, здравните власти на окръг Ел Дорадо препоръчаха на жителите да не докосват труп на гризач, да третират срещу бълхи домашните си любимци, да избягват зони за къмпингуване, в които има много гризачи, да носят широки и дълги дрехи, за да избегнат ухапвания от бълхи, да се консултират с ветеринар, ако домашният любимец се разболее след контакт с мъртъв или жив гризач, да се консултират с лекар, ако се разболеят след ухапване от бълха или от гризач, обобщава „Сианс е ви“.
Френската медия „Радио Франс“ пък припомня, че преди случаят на зараза в Калифорния в американския щат Аризона през юли пациент почина от белодробна чума, като това беше първи смъртен случай в резултат на заболяването в страната от 2007 г. насам.
Източник БТА
