На 6 ноември 1890 г. в София се ражда голямата българска художничка Бистра Винарова, творец от художествения авангард между двете световни войни. Бистра Винарова расте в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват облика ѝ на европейски град. Преустроен и модернизиран е Княжеският дворец, открива се част от сградата на Народното събрание, започва строителството на Софийския университет, построени са Лъвов и Орлов мост, изгражда се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 г. София светва, тръгват и трамваите. Европейската динамиката се предава и на българската столица.
Така нареченият виенски период в развитието на художничката Бистра Винарова е белязан от нейния интерес към творческото изразяване чрез графиката. В този период тя вдъхновено и неуморно работи, пътува в Берлин, Берн, Мюнхен и Виена, и участва в различни изложби в Германия, Австрия и Русия.
Паралелно с това разширява своите артистични кръгове на общуване, в които влизат виенските художници Ани Еренфест, Роланд Щайнер и др. – приятелства, които оставят забележима следа в нейния път на творец. Произведения на Ани Шрьодер (с изложба във Виена едновременно с Б. Винарова), нейния съпруг Оскар Еренфест и на Роланд Щайнер са съхранени в архивния фонд на Симеон Радев и Бистра Винарова като знак на приятелство, уважение и признание.
В сърцето на Европа, в резултат на различни влияния и усещания, Б. Винарова се насочва към високопечатната техника и дърворез, трудоемка техника, която много зависи от материала, използван за матрица (дървената плоча). Съобразявайки се със спецификата на материала, тя залага на експресията в композицията. Повечето от графиките ѝ са малки и средноформатни, но се срещат и по-големи като напр. „Разпятие“, „Утеха“. По-голяма част от отпечатъците са направени на пилюрна хартия.
Бистра Винарова за първи път представя графичното си изкуство във Виена, в галерията на „Карлсплац„, с подкрепата на немските художници експресионисти от дружеството „Die Brücke“ през август 1922 г.
В изложбата Винарова включва 55 гравюри на дърво, изпълнени с голямо майсторство, усъвършенствано по време на обучението ѝ в Дамската художествена академия във Виена (Виенската академия за жени е частно училище, създадено през 1897 г. и просъществувало до 1939 г.).
На 23 август в авторитетния виенски вестник „Wiener Mittag“ излиза първата рецензия за изложбата Künstausstellung der „Brücke“, подписана с инициали S.W. В нея четем:
Във Виена сега могат да се видят произведенията на Ани Еренфест и на Бистра Винарова. Напълно модерни. Далеч от всяка женска половинчатост, художничките знаят как пълноценно да се изявят в изкуството. Българката Бистра Винарова е художник график. Нейните гравюри на дърво са превъзходно композирани. Разпределението на черно-бялото е съвършено балансирано, рисунката е точна. Нейната фантазия е своеобразна, естествено освободена, както човек не би я очаквал от една жена. Това не означава, че произведенията ѝ носят мъжки характер – те са графики на жена с ярка индивидуалност, напълно уникална.“
Тази напълно уникална жена творец много скоро след блестящите оценки ще свие творческите си платна и ще се озове в един друг свят, с не по-малко предизвикателства, който ще изисква от нея макар и по-друг начин да изяви своята балансираност, естественост и индивидуалност.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
