Владимир Владимиров е политически анализатор и наблюдател с над 20 години опит на Балканите, член е на Управителния съвет на Центъра за изследване на глобални хибридни заплахи. Неговият опит и професионална кариера са свързани с политическите процеси в страните от региона, както и с техните социално-икономически и политически системи и политики. Владимиров има десетки интервюта и публикации във водещи медии от България, Република Северна Македония (РСМ), Косово, Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина. Консултирал е икономически и политически проекти и предизборни кампании в България, РСМД, Косово и Албания. Другите му области на изследвания, проекти и професионално развитие са свързани с геополитика, политически процеси, социология, политически науки, балканска история, хибридни мрежи и хибридни заплахи над обществата и страните от Източна Европа.
– Това, което наблюдаваме в Сърбия вече повече от половин година, прецедент ли е? Виждаме тази протестна енергия, която се появява във все повече градове на страната – от къде идва тази тя?
– Този въпрос е важен, защото, освен за Сърбия, може да даде отговори и насоки за доста други държави в Източна Европа, включително и България.
Това, което се случва в Сърбия, за мен не е изненада и не е нещо, зад което не може да се намери логика и тя е много проста: има две ключови послания и два ключови извода. Едното е, че корупцията убива. Това е известно на всички хора, които живеят в държави, в които има корупция. Вторият извод е, че младите хора, независимо на коя държава са граждани, дали на Сърбия, или на държава от Африка или Азия, са граждани на света. Информацията е достъпна за абсолютно всеки, който има смартфон в ръката си и е много трудно местните елити, които се опитват да държат в подчинение обществото, да задържат тази енергия.
– Кои са натрупаните проблеми, освен конкретния повод за протестите, които сега взривяват общественото недоволство?
– Трябва да си дадем сметка за пътя през последните 30 години, който Сърбия измина след разпада на Югославия. През 1990-те години сръбската икономика беше с 30-40 процента по-голяма от икономиката на България. 30 години по-късно България е член на НАТО, на ЕС, на Шенген, а скоро – и на еврозоната, и българската икономика е по-голяма от икономиките на Сърбия, Северна Македония, Косово и Албания, взети заедно.
Това дава една доста добра отправна точка на хората, които живеят в Сърбия какво са преживели и какво мислят за собствената си държава и за политиците, които през последните 30 години управляват страната.
Нека да не забравяме какъв е политическият генезиз на Вучич и хората около него. Вучич е министър на пропагандата на Милошевич – след като си бил министър на пропагандата на най-кървавия диктатор на Балканите в последните години и си негов ученик и продължаваш с методите, които Милошевич използваше – хибридни действия, насилие, арести, превземане на служби, превземане на съдебна система, превземане на всички ключови институции в държавата, не е нито неочаквано, нито случайно, че нещата ескалираха дотук.
По отношение на корупцията, виждаме, че големите „съюзници“ на Вучич от Китай, които той допусна в собствената си държава и които имат най-сериозната и дълбока пенетрация, повече от която и да е друга европейска държава – Сърбия е водеща държава с китайско влияние и китайска задлъжнялост. Сърбия вече гони 30-40 процента, а според някои експерти – и 50% дял от БВП на кредитите към Китай, които са на много висока лихва.
Едно от исканията на протестиращите беше разсекретяване на договора между Китайската народна република и Сърбия. Обикновено Китай гарантира тези си кредити със стратегическа инфраструктура или земеделска земя в големи размери. И Китай обикновено не иска кредитът да бъде върнат, такава е тъжната история на Черна гора, такава е тъжната история на Сърбия, такава е тъжната история, в която са затънали много държави в китайското кредитно блато.
Козирката, която падна и уби 12 души в Нови сад и която отпуши недоволството на хората, беше ремонтирана именно от китайска компания. Тя беше открита предизборно два пъти от Вучич – колко познато звучи това за българската публика, и поддоставчиците на китайския изпълнител, по разследването на опозицията в Сърбия, са местни криминални елементи. Това дава една много добра снимка как се случват нещата в Сърбия. Китайските фирми се очакваше да строят метрото в Белград, летище и други стратегически обекти.
Така че, на хората им е писнало от корупцията, от ниския стандарт на живот и от безизходицата и безпътицата, в която Вучич и неговият екип докараха Сърбия.
Загубата на Косово винаги трябва да стои като фактор в анализа на неуспехите, заедно с неуспехите в икономическите политики, защото, в края на деня, трябва да погледнем каква е заплатата на един български учител и колко е заплатата на един сръбски учител, които са в съотношение 2 към 1 в полза на българския учител.
– Протестите имат ли силата да свалят президента Вучич от власт?
– Имат енергията и го доказаха с 10 месеца последователност и всекидневно излизане по улиците в борба за по-добър живот. Но дали ще успеят, това е функция на няколко ключови въпроса.
Първо, става въпрос за политическо представителство на протестите и на нови лица, каквито те все още не са излъчили. Класическата опозиция на Вучич в Скупщината на Сърбия подпомага протестите, участва в тях, но тя не е припозната от протестиращите като хора, които да водят протеста. А самите протестиращи, най-вече студентите, не успяха да излъчат едно, две, няколко лица, които да бъдат изразител на волята на протестите и на практика, освен самия протест, ние не сме видели някакви подредени и артикулирани искания и към Вучич, и към международната общност. Когато има такъв протест в една държава, тя винаги се обръща и към международните фактори.
А това е и втората част от отговора на въпроса – много е важно каква ще бъде позицията на международните фактори. А те са четири. Обсъдихме вече колко важно е китайското влияние. Не по-малко на терен в Белград е силна и Москва, която има своите многогодишни структури, хора, финансиране и разузнавателна инфраструктура.
Другият международен играч е президентът Тръмп с неговата администрация. Знаем какво ухажване има от страна на Вучич към Тръмп и хора от неговото семейство за бизнес в Сърбия. Дават им се имоти на изключителни локации и това е един опит за купуване на индулгенция от страна на Вучич пред американската администрация.
И, разбира се, най-големият икономически фактор, това е Европейският съюз, защото той е най-големият донор и икономически партньор на Сърбия. Засега позицията на ЕС беше много мека, за да не използваме думата „срамна“. Всички европейски лидери, без изключение, като започнем през Макрон, минем през Антонио Коща и завършим с г-жа Фон Дер Лайен, ходиха и легитимираха нееднокранто Вучич, вместо да се срещнат с протестиращите и да чуят какво имат да кажат те.
Сега вече чуваме първите гласове по отношение на представители на ЕС и ЕК в Белград, които за първи път казаха, че Сърбия, в този си формат и по този начин не би могла да стане член на ЕС, което, на дипломатически език, е спиране на преговорния процес със Сърбия.
А дали Вучич ще предприеме стъпки? Защото единствената демократична стъпка в такава ситуация е отиване на предсрочни избори, на които сръбският народ да прецени коя опция да избере – още от същото, от корупцията и автократичното управление на Вучич, или нещо ново, което протестиращите биха предложили.
Вече 10 месеца Вучич тупа топката, маневрира, изчаква и се опитва да намали влиянието и енергията на протеста. Това засега не се случва. А ескалацията от последните седмици според мен е дело на самия Вучич и на неговия режим. Познато е това като техника – с пускане на агитки, които да се държат агресивно, да чупят, да рушат и това да бъде повод за агресивни действия от страна на полицията и жандармерията, които видяхме и на терен в Сърбия през последните дни.
За съжаление, моята прогноза е, че ще има допълнителна ескалация. Вучич ще потърси още по-крути мерки. Той дори го заяви, като каза, че ще арестува всички, които са участвали в протестите, които „подклаждат разрушаването на Сърбия“ и постигнатото от нея.
– Казахте за позицията на ЕС и лидерите в ЕС, но каква е позицията на България? Ние не чуваме нищо от нашите политици за случващото се в Сърбия. Трябва ли да има позиция?
Разбира се. Когато става въпрос за наша съседна страна и то страна, която е ключов наш геополитически съперник, каквато Сърбия винаги е била на Балканския полуостров. От друга страна, като страна член на ЕС, ние трябва да имаме позиция, която да е в синхрон с това, което в последните дни вече е официална позиция на ЕС – че това са недопустими действия от страна на властта спрямо мирно протестиращи хора, които искат съвсем човешки и нормални неща като разследване и вкарване в затвора на виновниците за убийството на тези 12 души.
Не очаквам никаква позиция от страна на България. Страната е показала, че през годините има снишена позиция спрямо Сърбия, което е изключително срамно и учудващо. Нека да си спомним, че благодарение на една смела жена, български дипломат в ООН, оттеглихме подкрепата си за декларацията за геноцида в Сребреница. Тази декларация показа огромното сръбско влияние в някои политически кръгове в България. Така че не очаквам, да не кажа никаква, но сериозна позиция от страна на МВнР.
Тук е моментът да кажем, че България е поканена от Хърватия, Албания и Косово във военната инициатива, които тези държави развиват и която е насочена срещу Сърбия и запазване на териториалната цялост на Косово. Така че София стои и гледа като наблюдател събитията, без да има своя позиция.