Когато започнах да планирам изложба в тези къщи, в съзнанието ми изплуваха образи от артистичния Пловдив от миналото. Представях си какво е било да съществува една весела бохемска общност, която твореше през деня и се радваше на музиката през нощта. Това сподели в интервю пред БТА Весела Ножарова, куратор на тазгодишната Национална есенна изложба, чийто старт е традиционно на 1 септември.
По думите й проектът „Частица от река“ не е просто съставен от различни изложби, а обща експозиция с участието на 14 художници. Всички произведения са или специално създадени за конкретни локации, или подбрани с внимание.
Ножарова споделя, че при избора на творбите разчита на опита си като куратор, който почти винаги знае какво да очаква от всеки автор. В изложбените пространства ще присъстват видео произведения, инсталации, керамика, скулптури от рециклирани материали, както и класическа (въпреки абстрактна) живопис, ситопечат, базиран на фотография, дигитален 3D принт и дори скулптура, на която можеш да седнеш или дори да легнеш.
Пред БТА Весела Ножарова говори за своя работен подход, концепцията на настоящата изява, авторите, изложбените локации и съвременните течения в изкуството:
Националната есенна изложба тази година носи мотото „Частица от река“. Нужно ли е концепцията да бъде исторически свързана с мястото? Какви са причините за този подход?
– Няма задължителни изисквания, но самото пространство – Старият град, с богатата си история и красивите калдъръмени дворове – ме вдъхнови да изработя концепцията точно така. Това не е типичен изложбен контекст. Трите къщи и дворовете им са важен елемент от експозицията. За мен бе важно да създам narrativ, който свързва мястото с неговия исторически и визуален контекст.
Каква е концепцията на тазгодишното издание? На какво акцентира проектът и откъде идва вдъхновението?
– Ще отговоря с кратък откъс от кураторския си текст, който е основата на концепцията, с която спечелих конкурса:
„Изложбата „Частица от река“ разглежда взаимодействията между изкуството и мястото, миналото и настоящето, най-вече чрез диалога между Стария град на Пловдив, творчеството на Георги Божилов-Слона (1935-2001) и 14 съвременни български художници. Основата е фантазия, която поставя легендарната пловдивска художествена общност в контекста на черно-бялото социалистическо битие.
През 60-те години на XX век, това разнообразно артистично общество беше като животворна река, която извираше от Небет тепе и преминаваше през красивите дворове от къща на къща. Образът на Георги Божилов-Слона, чиято изложба, организирана от Начо Културата през 1967 г., положи основите на изложбите в Стария град, е символ за пресечната точка между локално и глобално, между минало и бъдеще.
Изворите са тук и остават устойчиви. Нови води непрекъснато вливат в реката. В края на лятото, когато пловдивската жега отслабва, водите се възобновяват. Започват Националните есенни изложби!“.
Когато започнах да работя по концепцията за изложба в тези къщи, в съзнанието ми нахлуха много образи от артистичния Пловдив в миналото. Опитах се да си представя как е било да съществува пъстра бохемска общност, която създава изкуство през деня и се веселят през нощта. Хора, които в онези ограничени времена успяха да бъдат цветни, да носят бради, и да живеят за изкуството. Гледах документални филми, четях книги и изследвах спомени за Пловдив от 60-те и 70-те години, за Стария град и за Георги Божилов-Слона, който заема важна роля в концепцията ми. Тази година отбелязваме 90 години от неговото раждане, а именно с неговата изложба през 1967 г. започва традицията на есенните изложби.
Колко автори ще участват в Националните есенни изложби? Как ги подбрахте? Те са от различни поколения, но всички работят в сферата на съвременното изкуство.
– В изложбата ще присъстват 14 художници. Между тях има утвърдени артистични имена с дългогодишна кариера и млади таланти. С Сияна Шишкова, на 24 години, съм работила по иницииран проект „Арт старт“. Радвам се, че всички участници отговориха с ентусиазъм и почти всички създадоха нови произведения специално за есенните изложби. Изборът на автори идва от моя дългогодишен опит като куратор, когато обикновено знам какво да очаквам от различни художници.
Конкретното място може да променя възприемането на изложбата. Изложбените пространства на есенните изложби са нестандартни и наистина предизвикателни. Произведенията, които ще бъдат представени, ли са създадени специално за това издание или са адаптирани към конкретното пространство?
– Необходимо е да подчертаем, че моят проект „Частица от река“ функционира като едно цяло с 14 различни автори, а не като поредица от индивидуални изложби. Всички произведения са създадени за конкретни места или внимателно подбрани за тях. Къщите, стаите, дворовете и естествената среда – всичко е част от изложбата. Всички творби са проектирани да взаимодействат с избраната среда.
Желая наблюдението да бъде цялостно и плавно – като плаване по река, от Балабанова къща до Къщата за мексиканско изкуство. Образът на водата, извираща от Небет тепе и слизайки до града, стои в основата на концепцията. Изкуството и всичко ние сме част от този безкраен поток. В този смисъл искам изложбата да бъде воспринята визуално, тактилно и емоционално, вместо да бъде статична концепция.
Какви медии ще използват авторите за експозицията? Ще се представят ли с типични за тях произведения или ще има и изненади?
– В експозицията ще присъстват почти всички възможни медии. Антони Райжеков е създал аудио скулптура, докато Стоян Дечев е направил такава, на която можеш да седнеш или дори легнеш. Очаквайте видео произведения, инсталации, керамика, скулптури от рециклирани материали, класическа (въпреки абстрактна) живопис, ситопечат, основан на фотография, и дигитален 3D принт.
Националните есенни изложби в Пловдив са пример за устойчив форум за визуално изкуство и годишен алманах на изобразителното изкуство в България. Какви са съвременните тенденции в изкуството?
– Съвременното изкуство и неговите творци разглеждат темите на настоящето – без значение от медията или техниката, която използват. Дори когато правят препратки към Георги Божилов-Слона или локацията на Стария град, в техните произведения винаги се усещат размислите и тревогите на съвремието. Безпокойството за несигурността, политическите среди, въпросите за стойността на изкуството и нашите избори – тези актуални теми заемат лидерска роля в изложбата.
Интересно е, че единственото произведение, което остава в постоянната експозиция, е „Апокалипсис“ на Слона – картина от 80-те години на миналия век. Няколко художници правят алузии към нея, задействайки подобни чувства, които е изразил нейният автор.
Весела Ножарова е родена през 1974 г. в Благоевград. Тя е изкуствовед, куратор и критик, базирана в София. Завършила е „История на изкуството“ в Националната художествена академия, където в момента подготвя своята докторска дисертация. Занимава се със съвременно изкуство с над 40 кураторски проекти в България, Австрия, Белгия и други европейски държави. През 2007 г. е куратор на българското участие на 52-рото венецианско биенале за съвременно изкуство. Има участие в кураторския колектив „Изкуство – дела и документи“ и от 2015 г. е куратор на галерия Credo Bonum.
