Във вторник Резервната банка на Австралия (централната банка на страната, б.ред.) намали основния си лихвен процент с 0,25 процентни пункта до 3,60 на сто – най-ниското равнище от две години насам. Решението е мотивирано със забавянето на инфлацията и лекото облекчаване на пазара на труда, но банката остана предпазлива за бъдещи понижения, предаде Ройтерс.
В края на двудневното заседание Управителният съвет на централната банка заяви, че данните сочат забавяне на основната инфлация до средата на целевия диапазон от 2 до 3 на сто, дори при постепенно смекчаване на паричната политика.
Пазарите очакваха понижението, след като през юли банката изненадващо запази лихвата без промяна, изненадана от по-слаба инфлация и по-висока безработица през второто тримесечие. „След като основната инфлация продължи да намалява и условията на пазара на труда се облекчиха, Управителният съвет прецени, че допълнително облекчаване на паричната политика е подходящо“, се посочва в изявление на институцията.
От банката уточниха, че решението за намалението е било единодушно – за разлика от юлското заседание, когато имаше разногласия. Австралийският долар остана почти без промяна на ниво 0,6508 щатски долара, а тригодишните облигации се повишиха до 96,60 пункта.
През юни общата инфлация се понижи до 2,1 на сто, а основната – до 2,7 на сто, което е тригодишно дъно. Безработицата се повиши от 4,1 на 4,3 на сто. Има признаци, че предишните понижения на лихвите през февруари и май започват да оказват ефект, като потребителските разходи се увеличават на фона на по-ниската инфлация и данъчни облекчения.
Регулаторът понижи и прогнозите за икономическия растеж заради слаба производителност, но запази очакванията за забавяне на инфлацията и стабилен пазар на труда.
На международната сцена се отчита леко подобрение на перспективите. В понеделник (местно време) президентът на САЩ Доналд Тръмп удължи с 90 дни паузата за въвеждане на по-високи мита върху вноса от Китай, предотвратявайки налагането на трицифрени тарифи върху китайските стоки.
Австралия получи минималното базово мито от 10 на сто в рамките на политиката на президента на САЩ Доналд Тръмп за „реципрочни“ мита, въпреки че може да бъде засегната от секторни тарифи за друг износ, като например фармацевтични продукти. Страната е силно зависима от международната търговия, разчитайки в голяма степен на износа, така че всяко отслабване на глобалните икономически перспективи е неблагоприятно за икономиката ѝ.
Решението за понижаване на лихвения процент бе взето в момент, когато централните банки по света се затрудняват да се справят с ефекта от по-високите американски мита върху инфлацията и икономическия растеж. Представителите на Управлението за федерален резерв запазиха лихвените проценти без промяна през тази година, докато оценяват дали митническият шок ще доведе до устойчив ценови натиск.
В същото време пазарът на труда в САЩ – другата основна цел в двойния мандат на УФР – показва признаци на загуба на инерция.
